Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 141

Едновременно с надигащия се вятър небето на запад потъмня, прииждащите валма от облаци загасиха съзвездията едно след друго. Угасна Драконът, угасна Снежната кралица, угаснаха Седемте козлета. Угасна Окото, продължило да свети по-дълго от останалите. Небето на хоризонта припламна за кратко от поредната мълния. Разнесе се приглушен грохот. Вятърът се усилваше, запращаше в очите прах и сухи листа.

Еднорогът изцвили, изпрати телепатичен сигнал. Цири веднага разбра какво иска да каже.

Няма време за губене. Единствената ни надежда е в бързото бягство. На точното място и в точното време. Да побързаме, Звездоока.

„Аз съм Господарката на Световете — напомни си тя. — Аз съм Старата кръв, имам власт над Времето и Пространството.

Аз съм кръв от кръвта на Лара Дорен“.

Ихуараквакс изцвили, подканяйки я. Келпи го подкрепи с протяжно пръхтене. Цири сложи ръкавиците си.

— Готова съм — каза тя.

Шум в ушите. Блясък и светлина. А после — мрак.

* * *

Водите на езерото и привечерната тишина разнасяха ругатните на Краля Рибар, който дърпаше влакното на въдицата, опитвайки се да освободи кукичката, закачила се за дъното. Изпуснатото весло изпляска тихо.

Нимуе нетърпеливо се изкашля. Кондвирамурс се извърна от прозореца и отново се наведе над акварелите. Особено привличаше поглед един от тях: девойка с развяващи се коси, яхнала изправена на задните си копита врана кобила. До тях — бял еднорог, също на задните си крака. Гривата му се развяваше като косите на девойка.

— Може би само относно този фрагмент на легендата мненията на източниците не се различават — отбеляза послушницата. — Те единодушно го смятат за измислица и приказно разкрасяване, или пък за фина метафора. А художниците и графиците напук на учените предпочитат точно този епизод. Ето, каквато и да е картината, винаги присъстват Цири и еднорогът. Какво имаме тук, например? Цири и еднорогът на скала над морски плаж. А тук — Цири и еднорогът на фона на някакъв пейзаж като от наркотичен транс, нощем, под две луни.

Нимуе мълчеше.

— Навсякъде Цири и еднорогът — повтори Кондвирамурс, оставяйки акварелите върху масата. — Цири и еднорогът в лабиринта на световете, Цири и еднорогът в бездната на времето…

— Цири и еднорогът — каза Нимуе, гледайки през прозореца, към лодката и мятащия се в нея Крал Рибар. — Цири и еднорогът се появяват от небитието, като призраци, увисват над гладката вода на някое от езерата… А може би едно и също езеро, свързващо като верига времената и местата — всеки път различни, и всеки път едни и същи?