Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 128

— Много точно ни обясни всичко, млади господине — каза търговецът.

— Не аз — въздъхна Яре. — Заслугата е на Ян от Атре, учен хералдик.

— Явно и ти не си по-лош учен.

— Точно като за новобранец — обади се шепнешком Щуката. — Достоен да бъде убит под тези сребърни лилии, за краля и за Темерия.

Чуха пеене. Страховито, войнствено, ехтящо като бурна вълна, като грохота на приближаваща се буря. След темерийците в плътен строй се движеше друга армия. Сива, почти безцветна кавалерия, над която не се развяваха нито хоругви, нито знамена. Яздещите начело командири носеха украсени с конски опашки прътове, върху които имаше напречни дъски с наредени отгоре човешки черепи.

— Свободната рота — посочи сивите конници ландскнехтът. — Кондотиери. Наемна войска.

— Веднага си личи, че са войнствени — въздъхна Мелфи. — Мъжага до мъжага! И какви са им равни редиците, като на парад!

— Свободната рота — повтори ландскнехтът. — Вижте, селяни и младоци, на какво се вика истински войници. Тези вече са влизали в битка — точно те, кондотиерите, предвождани от Адам Панграт, Мола, Фронтино и Абатемарко, са наклонили везните при Майена, благодарение на тях се е разкъсал нилфгардският обръч, тяхна е заслугата, че крепостта е освободена.

— Сигурен съм — добави другият, — че тези смели и мъжествени хора, кондотиерите, са непробиваеми в битка също като тази скала. Макар и Свободната рота да служи срещу заплащане, както може да се разбере от песните им.

Отрядът се приближаваше и песента им звучеше все по-мощно и гръмогласно, но се долавяше и удивително мрачна, зловеща нотка:

От тронове не се вълнуваме,с крале в алианси не членуваме.За да служим, във отплата,искаме дукати!Клетвите ви за нас не струват,знамената ви не целуваме.За верността ни, във отплата,искаме дукати!

— Ех, ако можеше да се служи при такива — въздъхна отново Мелфи. — Да се воюва заедно с такива… Човек може да спечели и слава, и пари…

— Дали не ме лъжат очите? — намръщи се Окултих. — Начело на втория отряд… Жена? Под командването на жена ли воюват тези наемници?

— Да, това е жена — потвърди ландскнехтът. — Но не която и да е жена. Това е Джулия Абатемарко, наричат я „Сладката ветрогонка“. Войн един път! Под нейна команда кондотиерите са спрели настъплението на Черните и елфите при Майена, макар че е разполагала само с два отряда по петстотин бойци, а нилфгардците са били три хиляди!

— Дочух — изрече Щуката със странен, противно раболепен и същевременно злобен тон, — че не е имало голяма полза от тази победа, тези дукати напразно са платени на наемниците. Нилфгард се окопитил и отново ударил нашите, здравата! И отново обсадил Майена. А може би вече е превзел крепостта? И може би се насочва насам? И след някой друг ден ще пристигне? Може би тези продажни кондотиери вече отдавна са купени с нилфгардско злато?

— А може би — прекъсна го разсърдилият се войник, — искаш да получиш един по мутрата, нахалнико? Имай предвид, че плюенето по войската ни се наказва с бесило! Млъквай, докато още съм добър!