Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 126

Щуката бавно разтвори кафтана си и показа втъкнатия в колана му дълъг нож, явно остър като бръснач.

— Отдръпни се, писарушка — прошепна той зловещо. — Ако ти е скъп животът. Мислех си, че ще се приспособиш към компанията ни, но не — виждам, че храмът те е направил прекалено набожен, твърде много си се вмирисал на кандило. Така че отстъпи от пътя, защото иначе…

— Я, какво става тук? А?

Иззад наредените покрай пътя клонести върби, най-често срещащият се елемент на пейзажа в долината на река Исмена, се появиха две странни фигури.

И двамата мъже имаха натъркани с восък и стърчащи нагоре мустачки, широки шарени панталони, стегнати, украсени с лентички кафтани и огромни меки копринени шапки със снопове пера. Освен висящите на широките им колани сатъри и кинжали, и двамата носеха на гърбовете си двуръчни мечове, дълги почти сажен, с ръкохватки, дълги един лакът и големи, извити предпазители.

Поскачайки, ландскнехтите закопчаваха панталоните си. Нито един от тях не направи дори движение към ръкохватките на страховитите мечове, но Щуката и Окултих моментално се кротнаха, а великанът Клапрот се сви като надуваема играчка, на която са изпуснали въздуха.

— Ние тук… Ние тук нищо… — зафъфли Щуката. — Нищо лошо…

— Само се шегуваме — изврещя Мелфи.

— На никого не е нанесена вреда — неочаквано се обади прегърбеният от годините търговец. — На никого!

— Отиваме във Визима — бързо се намеси Яре, — за да се запишем в армията. Може би и вие сте натам, господа войници?

— Точно така — изсумтя ландскнехтът, веднага съобразявайки за какво става въпрос. — И ние сме към Визима. Който иска, може да върви с нас. Ще бъде по-безопасно.

— Определено по-безопасно — многозначително добави вторият, измервайки Щуката с продължителен поглед. — Освен това трябва да добавя, че неотдавна видяхме тук, в околностите на Визима, конен патрул. Те с голяма охота бесят по дърветата, горко на разбойниците, които им попаднат на пътя.

— Наистина е добре. — Щуката се посъвзе и се озъби. — Даже е много добре, уважаеми господа, че има закон и наказание за разбойниците, така трябва да бъде. В такъв случай да тръгваме към Визима, към армията, патриотичният дълг ни зове.

Ландскнехтът го изгледа продължително и с подозрение, но после сви рамене, намести меча си и тръгна по пътя. Спътникът му, както и Яре и търговецът с магарето и двуколката поеха след него, а на известно разстояние ги последваха Щуката и шайката му.

— Благодаря ви, господа войници — каза след известно време търговецът, подкарвайки магарето с тояжката си. — Благодаря ти и на теб, млади господине.

— Няма за какво — махна с ръка единият ландскнехт. — Свикнали сме.

— В армията отиват най-различни хора. — Спътникът му погледна през рамо. — Когато градът или селото разберат, че са длъжни да дадат всеки десети за наборник, често се възползват от случая, за да се отърват от най-големите негодници. А после пътищата се изпълват с такава измет. Но нищо, там, в армията, ефрейторската палка ги учи на послушание; като минат един-два пъти на бегом през уличката, ще се научат на ред.