Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 129

— Ооо! — Глуповатият Клапрот, широко отворил уста, разсея напрежението. — Ооо, гледайте! Какви смешни дребосъци идват!

По пътя, под глухия грохот на литаври, рева на гайди и дивото врещене на пищялки, маршируваше отряд пехотинци, въоръжени с алебарди, гизарми, брадви, вериги и боздугани. Облечени с кожени ямурлуци, ризници и с островърхи шапки на главите, войниците бяха наистина необичайно ниски.

— Джуджета от планините — поясни ландскнехтът. — Едно от подразделенията на Махакамския свободен отряд.

— А аз си мислех, че джуджетата не са с нас, а са против нас — каза Окултих. — Мислех, че проклетите дребосъци са ни предали и са с Черните против нас…

— Ти си мислел? — погледна го пренебрежително ландскнехтът. — Интересно с какво? Ти, дръвнико, дори и да погълнеш със супата някоя хлебарка, пак ще имаш повече ум в кратуната, отколкото сега. Тези, които маршируват там, са едно от подразделенията на пехотата на джуджетата, които ни е изпратил на помощ Броувър Хуг, махакамският старейшина. В по-голямата си част те също са участвали в битки — понесоха големи загуби при Визима, когато отстъпиха за прегрупиране.

— Войнствен народ са джуджетата — потвърди Мелфи. — В Еландер един от тях като ме удари по ухото на Саовине, главата ми кънтя чак до Юле.

— Отрядът на джуджетата е последен в колоната — каза ландскнехтът, засланяйки очите си с длан. — Край на парада. Сега пътят ще се освободи. Да се приготвяме и да тръгваме, защото скоро ще стане пладне.

* * *

— Толкова военни са тръгнали на юг — каза търговецът на амулети и лекове, — че несъмнено ще бъде голяма война. Големи нещастия очакват хората! А пък армията ще претърпи големи бедствия. Хиляди ще погинат от меч и пожари. Да вземем, господа, тази комета с червената огнена опашка, която всяка нощ се вижда на небето. Ако опашката на кометата е синя или бледосиня, това е предзнаменование за зимни болести, трески и простуди, а също така за водни бедствия като наводнения, бури или порои. Червеният цвят показва, че ще има кръв и огън, а също така желязо, което се ражда от огъня. Страшни, страшни нещастия очакват хората! Ще има големи погроми и кланета. Както е казано в онова пророчество: ще лежат труповете на камари, дванайсет лакти високи, по опустошената земя ще бродят вълци, а човек ще целува на другите хора следите… Горко ни!

— Защо на нас? — прекъсна го студено ландскнехтът. — Кометата лети високо, от Нилфгард също я виждат, да не говорим за долината на Ина, откъдето, казват, настъпва Мено Коехорн. Черните също гледат към небето и виждат кометата. Защо да не приемем, че тя пророкува поражение не на нас, а на тях? Че техните трупове ще лежат на камари?

— Точно така! — подкрепи го вторият ландскнехт. — Това ги очаква Черните!

— Много хитро го съобразихте, господа.

— Че как!

* * *

Прекосиха заобикалящите Визима гори, излязоха на ливадите и пасищата. Тук пасяха цели стада коне, най-различни — кавалерийски, ездитни, впрегатни — за карети или за тежки каруци. Както обикновено през март, из ливадите нямаше кой знае колко трева, но се виждаха много пълни със сено каруци.