Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 127

— Аз отивам да се запиша доброволец, не по принуда — побърза да поясни Яре.

— Похвално, похвално. — Ландскнехтът го погледна и зави крайчетата на натърканите си с восък мустаци. — При това виждам, че още от детството ти са те месили от друго тесто. Как се събра с тях?

— Случайността ни събра.

— Вече съм виждал как такива случайни срещи и сприятелявания водят всички заедно до бесилото — каза със сериозен тон войникът. — Направи си изводите, момче.

— Ще си ги направя.

* * *

Преди забуленото в облаци слънце да достигне зенита си, стигнаха до главния път. Тук се наложи да направят принудително прекъсване на пътешествието, заедно с тълпящите се пред тях пътници — защото пътят беше задръстен от преминаващи войски.

— Отиват на юг — поясни единият от ландскнехтите. — Към фронта. Към Марибор и Майена.

— Какви знаци носят? — посочи с глава другият.

— Редански — отвърна Яре. — Сребърни орли на пурпурен фон.

— Правилно отгатна. — Ландскнехтът го потупа по рамото. — Наистина си умна глава, младежо. Това е реданската армия, която кралица Хедвиг ни изпрати на помощ. Сега сме силни в единството си: Темерия, Редания, Аедирн, Каедвен — всички сме съюзници, свързва ни общото дело.

— Малко късничко — обади се зад гърбовете им Щуката с явен сарказъм.

Ландскнехтът се обърна и го погледна, но си премълча.

— Е, да седнем и да дадем възможност на нозете ни да си починат — предложи Мелфи. — На тази войска не й се вижда краят, ще мине доста време, преди пътя да се освободи.

— Да седнем ей там, при горичката — посочи търговецът. — Оттам гледката е по-хубава.

Реданската конница отмина, след нея, вдигайки прах, маршируваха пешаците и щитоносците. След тях пристъпваха конници с ризници.

— А тези са с други знаци — посочи ги Мелфи. — Черни знамена, изпъстрени с нещо бяло.

— Ех, глуха провинция — погледна го ландскнехтът. — Не знаеш герба на собствения си крал. Това са сребърни лилии, празноглавецо.

— Черно поле, осеяно със сребърни лилии — каза Яре и изведнъж му се прииска да покаже, че във всеки случай той не е глуха провинция. — На стария герб на кралство Темерия е бил изобразен крачещ лъв — продължи той. — Но темерийските принцове използвали променен герб: добавяли към щита допълнително поле с три лилии, защото в хералдическата символика лилията е знак за кралски син, наследник на трона и скиптъра.

— Смотан всезнайко — изсъска Клапрот.

— Нека да говори, а ти си затваряй устата, конска муцуно — изрече заплашително ландскнехтът. — Продължавай, момче. Това е интересно.

— А когато принц Гойдемар, син на стария крал Гардик, влязъл в битка против въстаниците на дяволицата Фалка, темерийската армия се била и победила решително именно под неговото водачество, под герба с лилиите. Когато по-късно Гойдемар наследил трона от баща си, той в чест на тези победи и на чудодейното избавление на жена му и децата му от вражески ръце направил трите лилии на черен фон герб на кралството. А по-късно крал Кедрик със специален декрет променил герба, превръщайки го в черен щит, осеян със сребърни лилии. И темерийският герб такъв си и останал до ден-днешен. В което можете да се убедите и сами, защото по пътя точно сега минават темерийските копиеносци.