Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 125

Замириса на изорана земя. На дим. В долината, сред равните квадрати на полетата, горичките и блестящите като огледала езерца се виждаха покривите на постройки. От време на време долиташе далечен лай на кучета, мучене на волове, кукуригане на петли.

— Вижда се, че са заможни тези селца — фъфлеше Щуката, облизвайки устни. — Малки, но си ги бива.

— Тук, в долината, живеят полуръстове — побърза да обясни Окултих. — При тях всичко е хубаво и спретнато. Оправен народ са тези дребосъци.

— Проклети нечовеци! — изхрачи се Клапрот. — Разпореждат се тук, а заради такива като тях истинските хора мизерстват. На такива дори войната не им вреди.

— Засега. — Щуката разтегна устни в неприятна усмивка. — Запомнете това селце, момчета. Това крайното, сред брезите, при самата гора. Запомнете го добре. Ако някога реша да дойда тук на гости, не искам да се объркам.

Яре извърна глава. Направи се, че не е чул, че гледа само в пътя.

Продължиха да вървят. Милтън и Ограбек, селските синове наборници, запяха нова песен. Не чак толкова военна. И сякаш твърде песимистична. Която можеше да се смята — особено след предишните намеци на Щуката — за лошо предзнаменование.

Чуйте, хора, със смърттаняма никаква шега.Дали си стар или младеж,от нея няма да се отървеш.Реши ли някого да отнесе,не може никой да я спре.

* * *

— Ето този трябва да има мангизи — оцени навъсено Окултих. — Ако няма мангизи, да вляза в манастир!

Човекът, заради когото Окултих поемаше такъв огромен риск, беше брадат търговец, който крачеше до теглена от магаре двуколка.

— Мангизи или не — магарето също струва нещо — изфъфли Щуката. — Ускорете крачка, момчета!

— Мелфи — хвана Яре бъчваря за ръкава, — отвори си очите. Не виждаш ли какво се готви тук?

— О, това са само шегички, Яре. — Мелфи си изтръгна ръкава. — Само шегички.

Отблизо се виждаше, че двуколката на търговеца за нула време може да се превърне в сергия. Конструкцията, теглена от магарето, беше украсена с ярки надписи. Съдейки по тях, търговецът предлагаше балсами и лекове, талисмани и защитни амулети, еликсири и отвари, перилни препарати, металотърсачи и трюфелотърсачи, надеждна стръв за риба, змиорки и девойки.

Търговецът, слаб и прегърбен от бремето на годините тип, се огледа, видя ги, изруга и подкара магарето. Но магарето, както всяко магаре, изобщо не възнамеряваше да върви по-бързо.

— Има, има нещо този — оцени тихо Окултих. — И в каручката сигурно ще се намери това-онова…

— Е, момчета — изкомандва Щуката, — раз, два! Да се захващаме за работа, докато на пътя има малко свидетели!

Яре, без сам да знае откъде у него се е взело толкова мъжество, с няколко големи крачки изпревари компанията и се обърна, преграждайки пътя към търговеца.

— Не! — каза той, с усилие изтръгвайки думите от свитото от спазми гърло. — Няма да позволя…