Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 117

Ередин отново люшна лодката — много силно, едва не я обърна. Цири затанцува, балансирайки с разперени ръце. Той отстъпи към носа, отпускайки меча.

— Къде си се научила на това, Лястовичке?

— Ще се изненадаш, ако ти кажа.

— Съмнявам се. Сама ли се сети, че по реката можеш да преодолееш бариерата, или някой ти каза?

— Няма значение.

— Има значение. И ние ще изясним това. Има си начини. А сега пусни меча и да се връщаме.

— Как ли пък не!

— Връщаме се, Zireael. Ауберон чака. Гарантирам ти, че тази нощ ще бъде енергичен и бодър.

— Как ли пък не! — повтори тя. — Предозирал си ободряващото средство, което си му дал. А може и изобщо да не е било ободряващо средство, а?

— Какво искаш да кажеш?

— Кралят е мъртъв.

Ередин мигновено се отърси от изненадата и рязко се хвърли към нея, разклащайки лодката. Балансирайки, двамата размениха яростни удари и над водата се разнесе гръмкото звънтене от сблъсъците на стомана в стомана.

Една мълния озари нощта. Над главата им се мярна мост. Един от последните мостове на Тир на Лия. А може би последният?

— Не може да не осъзнаваш, Лястовичке — изрече хрипливо елфът, — че само отлагаш неизбежното. Не мога да ти позволя да си тръгнеш.

— И защо? Ауберон умря. А аз съм нищо и не знача нищо. Ти самият го каза.

— Защото това е истина. — Той вдигна меча. — Нищо не значиш. Ти си малък молец, който може да бъде смачкан с пръсти, но който може, ако му се позволи, да прояде дупка в скъпоценна тъкан. Ти си зрънце пипер, съвсем незначително, но ако по невнимание те сдъвчат, можеш да развалиш и най-изисканата гозба. Ето какво си. Нищо. Едно досадно нищо.

Мълния. Под светлината й Цири видя това, което искаше да види. Елфът вдигна меча си, замахна, скочи върху пейката. Имаше преимущество във височината. Би трябвало да спечели следващия сблъсък.

— Не трябваше да вдигаш оръжие срещу мен, Zireael. Сега вече е твърде късно. Няма да ти простя това. О, не, няма да те убия. Но няколко седмици в леглото, в бинтове, със сигурност ще са ти от полза.

— Почакай. Първо искам да ти кажа нещо. Да ти разкрия една тайна.

— Какво би могла да ми кажеш? — изсумтя той. — Какво нещо, което не знам, може да ти е известно? Каква истина можеш да ми разкриеш?

— Тази, че няма да успееш да минеш под моста.

Той не успя да реагира, удари тила си в моста, загуби равновесие и полетя към кърмата. Цири можеше просто да го избута от лодката, но се боеше, че това няма да е достатъчно, че той няма да се откаже от преследването. Освен това именно той, умишлено или не, беше убил Краля на Елшите. А заради това му се полагаше да изпита болка.

Промуши го в бедрото под самата ризница. Той падна зад борда, пльосна се във водата и потъна.