Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 109

Цири вървеше безмълвно, без да бърза, контролирайки дишането си. Опитваше се да владее и нервите си. Не знаеше какво иска от нея Ередин, но нямаше добри предчувствия.

До поредното водопадче, шумно спускащо се от каменен праг, имаше каменна тераса, а на нея, в сянката на голям храст от див люляк, се намираше колиба, обгърната от бръшлян и традесканция. Надолу се откриваше изглед към короните на дърветата, лентата на реката, покривите, перистилите и терасите на Тир на Леа.

Двамата постояха, наслаждавайки се на гледката.

— Никой не ми каза — наруши Цири първа мълчанието — как се нарича тази река.

— Easnadh.

— Въздишка? Красиво. А ручеят?

— Tuathe.

— Шепот. Също красиво. Защо никой не ми е казал, че в този свят живеят хора?

— Защото това е несъществена информация и няма никакво значение за теб. Да влезем в колибата.

— Защо?

— Нека да влезем.

Първото, което видя вътре, беше дървената кушетка. Цири почувства как кръвта в слепоочията й започва да пулсира. „Естествено — помисли си тя, — това можеше да се очаква. Та нали в храма четох романа на Ана Тилер. За стария крал, младата кралица и жадуващия властта претендент. Ередин е безскрупулен, амбициозен и решителен. Знае, че истинският крал — истинският владетел — е този, в чиито ръце е кралицата. Той е истински мъж. Знае, че който притежава кралицата, ще притежава и кралството. Тук, на тази кушетка, ще започне държавният преврат…“

Елфът седна на едното мраморно столче и й посочи другото. Изглеждаше сякаш се интересува от изгледа през прозореца много повече, отколкото от нея. Изобщо не погледна към кушетката.

— Ти ще останеш завинаги тук — заговори той, сварвайки я неподготвена. — Ти, моя амазонке, лека като пеперуда. До края на пеперудения си живот.

Тя мълчеше, гледайки го право в очите. Те не изразяваха нищо.

— Няма да ти позволят да си отидеш оттук — повтори той. — Ще пренебрегнат факта, че въпреки пророчествата и митовете ти си никоя и никаква, същество без никакво значение. Няма да повярват в това и няма да те пуснат да си отидеш. Излъгали са те с обещания, за да си осигурят послушанието ти, но никога не са имали намерение да изпълнят тези обещания. Никога.

— Авалак’х ми даде думата си — изрече хрипливо тя. — И каза, че да се съмняваш в думата на елф е оскърбление.

— Авалак’х е Просветен. Просветените имат свой кодекс на честта, в който всяка втора фраза твърди, че целта оправдава средствата.

— Не разбирам защо ми казваш всичко това. Освен ако… Освен ако не искаш нещо от мен. Изглежда, имам нещо, от което се нуждаеш. И искаш да потъргуваш. Е, Ередин? Свободата ми срещу… Срещу какво?

Той я гледа дълго време. А тя напразно търсеше в очите му някакво указание, сигнал, знак. Поне нещичко…

— Със сигурност — започна бавно той — вече си успяла да поопознаеш Ауберон. Със сигурност си забелязала, че той е невероятно честолюбив. Има неща, които никога няма да одобри, с които никога няма да се съгласи. По-скоро ще умре.