Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 110

Цири мълчеше, хапейки устните си и гледайки в кушетката.

— Ауберон Муиркетах — продължи елфът — никога няма да прибегне до магия или други средства, които могат да променят ситуацията. А такива средства има. Добри, мощни, сигурни средства. Значително по-ефективни от атрактантите, с които слугините на Авалак’х насищат твоята козметика.

Той бързо прокара длан над масата, а когато отдръпна ръката си, върху тъмния плот имаше малко шишенце от сиво-зелен нефрит.

— Не — изхриптя Цири. — Категорично не. Не съм съгласна.

— Не ме изчака да довърша.

— Не ме смятай за глупачка. Няма да му дам това, което е в шишенцето. Не се и надявай.

— Прекалено избързваш с изводите — каза Ередин бавно, гледайки я в очите. — Опитваш се да надбягаш самата себе си. А това винаги приключва с падане. Много болезнено падане.

— Казах — не.

— Помисли добре. Независимо от това какво се намира в шишенцето, ти ще спечелиш. Ще спечелиш при всички случаи, Лястовичке.

— Не!

Със също толкова бързо движение както преди малко, наистина достойно за илюзионист, елфът накара шишенцето да изчезне от масата. После мълча дълго, гледайки река Easnadh, блещукаща между дърветата.

— Ти ще умреш тук, пеперудке — каза той най-накрая. — Няма да ти позволят да си тръгнеш. Но това си е твой избор.

— Договорихме се. Свободата ми срещу…

— Свобода — изсумтя той. — Постоянно говориш за тази свобода. А какво ще направиш, когато я получиш? Къде ще отидеш? Разбери най-накрая, че от твоя свят сега те отделя не само пространството, но и времето. Времето тук тече по различен начин от там. Тези, които си познавала там като деца, сега са грохнали старци, а твоите връстници отдавна са покойници.

— Не ти вярвам!

— Спомни си вашите легенди. Легендите за хора, тайнствено изчезнали и върнали се след години само за да видят обрасналите с бурени гробове на близките си. Мислиш си, че това са фантазии, приказки, изсмукани от пръстите? Грешиш. Отвличани са хора за по цял век, отнасяли са ги конниците, които вие наричате Дивия лов. Похитени, използвани, а после захвърлени като черупки на изпити яйца. Но теб не те очаква дори това, Zireael. Ти ще умреш тук, дори няма да ти дадат да видиш гробовете на приятелите си.

— Не ти вярвам.

— Вярванията ти са си твоя лична работа. А съдбата си сама си я избрала. Да се връщаме. Имам една молба към теб, Лястовичке. Искаш ли да закусваме заедно в Тир на Лия?

Няколко удара на сърцето гладът и безумният интерес се бореха в Цири с гнева, страха от отравяне и антипатията.

— С удоволствие — сведе поглед тя. — Благодаря за поканата.

— Аз ти благодаря. Да вървим.

На излизане от колибата Цири още веднъж погледна към кушетката и си помисли, че Ана Тилер все пак е глупава и възторжена графоманка.

Бавно, в мълчание, вдъхвайки аромата на джоджен, босилек и коприва, те се спуснаха към река Въздишка. Надолу по стъпалата. Покрай ручейчето на име Шепот.

* * *

Когато вечерта, парфюмирана, с все още влажни след ароматизираната баня коси, тя влезе в кралските покои, завари Ауберон на леглото, наведен над някаква книга. Без да изрече нито дума, той с жест й нареди да седне до него.