Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 111

Книгата беше богато илюстрована. Честно казано, в нея нямаше нищо друго, освен илюстрации. Макар и да се опитваше да играе ролята на светска дама, Цири усети как бузите й пламват. В библиотеката на храма в Ерландер беше виждала няколко такива произведения. Но те не можеха да се сравнят с книгата на Краля на Елшите — нито по богатство и разнообразие, нито по майсторство на художественото изпълнение.

Разглеждаха я дълго, в мълчание.

— Съблечи се, моля те.

Този път той също се съблече. Тялото му беше жилаво и момчешко, слабо като на Гиселхер, Кайли и Реф, които тя беше виждала неведнъж да се къпят в ручеи или планински езера. Но Гиселхер и Плъховете излъчваха енергия, излъчваха жизнена сила.

А той, Кралят на Елшите, излъчваше само студена вечност.

Беше търпелив. Няколко пъти изглеждаше, че всеки момент ще се получи. Но нищо не ставаше. Цири се ядосваше на себе си, сигурна, че причината е нейната неопитност и сковаващата й неловкост. Той забеляза това и я успокои. Както обикновено, много ефективно. И тя заспа. В прегръдките му.

Но на сутринта той вече не беше до нея.

* * *

На следващата вечер Кралят на Елшите за пръв път прояви нетърпение.

Тя го завари наведен над масата, на която лежеше огледало с кехлибарена рамка. Огледалото беше засипано с бял прашец.

„Започва се“ — помисли си тя.

Ауберон събра с малко ножче фистеха и го оформи в две пътечки. Взе от масата една сребърна тръбичка и изсмърка прашеца в носа си — първо с лявата ноздра, след това с дясната. Очите му, обикновено искрящи, сякаш малко поугаснаха и помътняха, след което започнаха да сълзят. Цири веднага разбра, че това не е първата доза.

Той направи на масата две нови пътечки, покани я с жест и й подаде тръбичката. „Какво пък — помисли си тя. — Лесно ще мине.“

Наркотикът беше невероятно силен.

След малко вече седяха прегърнати на леглото и гледаха луната със сълзящи очи.

Цири кихна.

— Шнурователна нощ — каза тя на елфически, избърсвайки носа си с ръкава на копринената блуза.

— Очарователна — поправи я той. — Ensh’eass, не en’leass. Трябва да поработиш върху произношението.

— Ще поработя.

— Съблечи се.

Отначало изглеждаше, че всичко ще бъде наред, че наркотикът му е подействал толкова възбуждащо, колкото и на нея. А на нея й подейства така, че тя стана активна и предприемчива, нещо повече, прошепна му на ухото няколко доста неприлични — според нейните разбирания — думи. Това като че ли му подейства, ефектът беше, хм, осезаем, в определен момент на Цири й се стори, че ей сега ще се получи. Но не беше „ей сега“. Или поне не докрай.

И в този момент той започна да нервничи. Стана, наметна върху слабите си рамене самурената си шуба. Стоя така, извърнат, гледайки прозореца и луната. Цири седна и обхвана коленете си с ръце. Тя беше разочарована и ядосана, но в същото време я обзе някакво странно самосъжаление. Несъмнено силният фистех действаше.