Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 104

Онова, което той направи след това, тя изобщо не очакваше.

Стана и си отиде. Оставяйки я разгорещена, с учестено дишане и трепереща.

И дори не се обърна.

Кръвта удари Цири в слепоочията. Тя се сви на кълбо върху кожите от норка. И започна да ругае. От ярост, срам и унижение.

* * *

На сутринта Цири намери Авалак’х в перистила зад двореца, сред редиците скулптури. Скулптурите бяха странни — изобразяваха елфически деца. Предимно ядосани. Особено интересна беше статуята, до която стоеше елфът — тя изобразяваше момче с изкривено от злоба лице, със стиснати юмруци, застанало на един крак.

Цири дълго време не можа да откъсне поглед от скулптурата, усещайки тъпа болка под корема си. Едва когато Авалак’х я подкани, тя му разказа всичко. Уклончиво и със запъване.

— Той е виждал поне шестстотин и петдесет пъти пушеците на Саовине — каза със сериозен тон Авалак’х, когато тя приключи. — Повярвай ми, Лястовичке, това е много дори за Народа на Елшите.

— Какво ме интересува това? — изфуча тя. — Нали се съгласих? Вие, мисля, сте научили от вашите побратими джуджетата какво е това договор? Аз изпълних моята част! Отдадох се! Какво ме интересува, че той не може или не иска? Все ми е едно дали това е старческа немощ или не го привличам! Може би се гнуси от Dh’oine? Може като Ередин да вижда къс злато в купчина тор?

— Надявам се, че не си му казала нещо подобно? — Лицето на Авалак’х се промени и се намръщи — нещо небивало досега.

— Не съм. Макар че много ми се искаше.

— Спри. Не знаеш какво рискуваш.

— Все ми е едно. Имаме уговорка. Или я изпълнявайте, или я анулираме и ставам свободна.

— Пази се, Zireael — повтори той, показвайки статуята на ядосаното момче. — Не бъди като това дете. Подбирай внимателно думите си. Опитвай се да разбереш другите. А ако нещо не разбираш, в никакъв случай не действай прибързано. Бъди търпелива. Не забравяй — времето няма значение.

— Но то има значение!

— Моля те, не бъди опърничаво дете. Повтарям ти още веднъж: бъди търпелива с Ауберон. Защото това е единственият ти шанс да получиш свободата си.

— Сериозно? — едва не закрещя тя. — Започвам да се съмнявам! Започвам да си мисля, че си ме измамил! Че всички вие сте ме измамили…

— Обещах ти, че ще се върнеш в твоя свят. — Лицето на Авалак’х си оставаше не по-малко безжизнено от каменната статуя. — Дадох ти думата си. Да поставяш нечия дума под съмнение е тежка обида за Aen Elle. За да я избегнем, предлагам да приключим този разговор.

Той понечи да си тръгне, но тя му прегради пътя. Аквамариновите му очи се превърнаха в процепи и Цири осъзна, че си има работа с много опасен елф. Но беше късно да отстъпва.

— Това е типично по елфически — изсъска тя като змия. — Да нанесеш обида и да се чудиш защо ти отвръщат със същото.

— Внимавай, Лястовичке.

— Чуй ме! — гордо вдигна глава тя. — Вашият Крал на Елшите не се справя със задачата, това вече е ясно. Няма значение дали причината е в него, или в мен. Но аз искам да изпълня договора ни. И да приключа с това. Така че нека някой друг ми направи това дете, което ви е толкова необходимо.