Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 102

— Така ли? — не издържа тя. — И Dh’oine ли?

— И тях. Сега сама виждаш колко важна си, колко много зависи от теб. Колко е важно да си търпелива. Колко е важно довечера да отидеш при Ауберон и да останеш при него цялата нощ. Повярвай ми, поведението му не е било демонстрация на неприязън. Той знае, че нещата за теб не са прости, че настойчивостта може да те обиди. Той знае много неща, Лястовичке. Не се съмнявам, че си забелязала това.

— Забелязах — изсумтя тя. — Забелязах също, че течението ни отнася далеч от Тир на Лия. Време е да се хващат веслата. Които, между другото, не забелязвам.

— Защото ги няма. — Авалак’х вдигна ръка, завъртя китката си и щракна с пръсти. Лодката спря. Известно време стоя на място, после заплува срещу течението.

Елфът се настани по-удобно, поднесе към устните си флейтата и изцяло потъна в музиката.

* * *

Вечерта Кралят на Елшите я покани на вечеря. Когато тя влезе, шумолейки с копринената си дреха, той с жест й предложи място на масата. Нямаше слуги. Той самият й сервираше.

Вечерята се състоеше от няколко вида зеленчуци. Също така имаше гъби — варени и задушени в сос. Цири никога не беше яла такива гъби. Имаше бели и тънки като листа гъби, с нежен и мек вкус, имаше и кафяви, и черни, месести и ароматни.

Ауберон не жалеше и розето. Леко на вкус, то удряше в главата, отпускаше и развързваше езика. Преди да се усети, Цири вече му разказваше неща, които никога не бе предполагала, че ще каже на някого.

Той я слушаше. Търпеливо. А тя изведнъж си спомни за какво е дошла, намръщи се и млъкна.

— Доколкото разбрах — той й предложи нов вид гъби, зелени и миришещи на ябълков пай, — ти смяташ, че с този Гералт те свързва предопределението?

— Точно така. — Тя вдигна чашата си, вече носеща многобройни следи от червилото й. — Предопределението. Той, тоест Гералт, е предопределен за мен, а аз — за него. Съдбите ни са свързани. Така че по-добре да си тръгна оттук. Веднага. Разбираш ли?

— Признавам си, че не съвсем.

— Предопределението — тя отпи глътка — е сила, на чийто път е по-добре да не заставаш. Затова мисля… Не, не, благодаря, не ми слагай повече, моля те, наядох се така, че сигурно ще се пръсна.

— Беше почнала да казваш, че мислиш…

— Мисля, че беше грешка да ме примамваш тук. И да ме караш… Знаеш какво имам предвид. Трябва да си тръгна оттук, да побързам да му помогна… Защото моето предопределение…

— Предопределението — прекъсна я той. — Съдбата. Нещо неизбежно. Механизъм, който води към това, че практически безкрайно множество от събития, които е невъзможно да се предвидят, трябва да завършат само по един, а не по друг начин. Така ли е?

— Точно така!

— Тогава къде искаш да отидеш и заради какво? Пий вино, радвай се на мига, радвай се на живота. Ако е съдено нещо да се случи, то ще се случи, ако е неизбежно.

— Да, бе! Не е толкова просто!