Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 88

Хирага загледа главата му очарован, все още зашеметен от удивителната промяна.

— Щом нещо спомага за безопасността ти, добре, но сега самураите ще те вземат за обикновен човек. Как ще носиш мечове?

— Когато са ми нужни мечове, ще нося шапка. Когато съм маскиран, нося това — Ори плъзна ръка в ръкава си и измъкна малък двуцевен пистолет.

Лицето на Хирага отново засия.

— Ийе, идеално! Откъде го взе?

— От Фуджико. Тя ми го продаде с кутия куршуми. Един клиент й го подарил, когато си тръгвал от Йокохама. Представи си! Долнопробна курва с такова богатство.

Хирага го взе внимателно, претегли го в ръката си, прицели се, после го вдигна и огледа двата патрона.

— Сигурно ако си притиснат, можеш да убиеш двама, преди да те убият, стига да си близо до тях.

— Един е достатъчен, за да спечелиш време, да избягаш и да грабнеш някакви мечове. — Ори се усмихна и се вгледа в Хирага. — Чухме за войниците. Исках да видя дали си наред. Бака! Ще идем до Киото и ще изоставим това кучешко място, докато можем, да се върнем със значителни подкрепления.

Хирага поклати глава и му каза какво всъщност се бе случило, после за Тайърър и за враждебността между французи и англичани; накрая добави развълнуван:

— Това е един от клиновете, които можем да забием между тях. Ще ги накараме да се бият помежду си, ще ги оставим да се избият един друг вместо нас, а? Трябва да остана, Ори. Това е само началото. Трябва да научим всичко, което знаят, за да можем да мислим като тях, и после ще ги унищожим.

Ори се намръщи, мислеше за плюсовете и минусите — обаче не бе простил на Хирага, че го унижи и махна нейния кръст, но все пак щеше да защитава соно-джой.

— В такъв случай, щом ще бъдеш нашият шпионин, ще трябва във всичко да си като тях и да проникнеш в обществото им като дървеница, външно да се сприятелиш с тях, дори да носиш техните дрехи. — И в отговор на смутения поглед на Хирага той добави: — Защо не? Това ще те предпази и ще бъде по-лесно за гай-джин да те приемат, нали?

— Но защо трябва да ме приемат?

— Не би следвало, ала те са глупаци. Тайра ще бъде твоето прикритие. Той може да го уреди, да заповяда. Ще настоява.

— И защо ще го прави?

— В замяна ще му дадеш Фуджико.

— А?

— Райко ни даде ключа към загадката: гай-джин са различни. Те предпочитат да спят с една и съща жена. Помогни на Райко да го омотае в тяхната мрежа и той ще се превърне в твоето ловджийско куче, защото ти ще станеш неговият крайно необходим посредник. Утре му кажи, че войниците са те разкрили, но вината не е негова. С голяма трудност си се промъкнал до Йошивара и си му уредил Фуджико за вечерта, и „толкова съжалявам, Тайра-сама, ще бъде по-просто за мен да уговарям тези срещи, ако нося истински европейски дрехи, за да минавам през бариерите“, и т.н. Остави му я на разположение, пусни му я и го омотай. А?

Хирага тихо се разсмя.

— По-добре стой тук, а не ходи в Киото, твоят съвет е много ценен.