Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 89

— Кацумата трябва да бъде предупреден. Сега какво разбра за жената гай-джин?

— Утре ще науча къде е точно.

— Добре. — Вдигна се вятър и повеят премина през къщата, хартията в рамките изплющя и пламъкът на петролната лампа затанцува. Ори се загледа в него.

— Виждал ли си я?

— Не още. Прислужниците на Тайра, отвратителна тълпа китайци, не говорят никой от езиците, които разбирам. Така че ми е трудно да науча от тях, но най-голямата сграда в Колонията принадлежи на мъжа, за когото тя ще се омъжи.

— Там ли живее?

— Не съм сигурен, но… — Хирага млъкна, една идея се въртеше в главата му. — Слушай, ако ме приемат, ще ходя навсякъде, ще разбера всичко за защитата им, ще се кача на военните им кораби и…

— И някоя нощ — поде Ори тутакси, изпреварвайки го — може би ще завземем или потопим един.

— Да.

И двамата засияха при тази мисъл, свещта трептеше и хвърляше странни сенки.

— При хубав вятър — започна Ори тихо, — южен вятър, както тази вечер, с петима или шестима шиши, с няколко бурета с петрол, предварително укрити в необходимите складове… дори и без това ще минем: можем да направим запалителни бомби и да подпалим Йошивара. Вятърът ще раздуха пожарите в селото, те ще се разпрострат из Колонията и ще я изпепелят! Нали!

— А корабът?

— В суматохата с гребане ще се доберем до големия. Ще бъде лесно, нали?

— Няма да е лесно, но какъв удар само!

— Соно-джой!

21.

Четвъртъкът, 18 октомври

— Влез! О, добро утро, Андре! — възкликна Анжелик със сърдечност, която противоречеше на тревогата й. — Много си точен. Всичко наред ли е при теб?

Андре кимна, затвори вратата на малката приземна стая, свързана със спалнята й и използвана вместо будоар във Френската легация; още веднъж се учуди на самообладанието й и на способността й да разговаря. Той учтиво й целуна ръка, после седна срещу нея. Стаята изглеждаше мрачна заради старите столове, chaise и бюрото, заради измазаните с хоросан стени с няколко евтини живописни картини от модните френски художници Дьолакроа и Коро.

— Армията ме научи. Точността е на второ място след светостта.

Девойката се засмя на шеговитата забележка.

— La! Не знаех, че си бил в армията.

— Получих назначение за година в Алжир, бях на двайсет и две, след университета — нищо особено, просто помогнах да потушим един от обикновените бунтове. Колкото по-скоро разбием напълно бунтовниците и присъединим Северна Африка към френската територия, толкова по-добре. — Той разсеяно пропъди мухите и я огледа. — Изглеждаш по-красива от друг път. Твоето… твоето състояние ти отива.

Очите й загубиха цвета си и погледът й стана твърд.

Бе прекарала нощта зле, леглото тук в неподредената, овехтяла спалня бе неудобно. В мрака тревогите й бяха надвили увереността й и доста се бе притеснила от бързото напускане на покоите си при Струан и от липсата на удобства. Призори настроението й не се бе подобрило и отново я завладя всепоглъщащата мисъл: мъжете са виновни за всичките й беди. Отмъщението ще бъде сладко.

— Имаш предвид, че скоро ще се омъжа, нали?