Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 86
Джеймс Клавел
— Йедо е по-близо до Осака, Отами-сан.
— Да, но в Осака е по-добре за мен от Йедо — рече Хирага, не искаше да рискува с Йедо, където можеше да бъде разкрит от Бакуфу. Забеляза хладния, безстрашен, оценяващ поглед и скри омразата си, но дори даймио ставаха предпазливи, когато работеха с Гиокояма или с техните агенти, дори господарят Огама от Чошу. Знаеше се, че Огама има солидни дългове към тях и бъдещите годишни доходи вече бяха заложени като гаранция.
— Моята компания има честта да обслужва старите купувачи. Моля, колко дълго желаеш да останеш в дома ми?
— Няколко дни, стига да не те притесня. — Хирага му разказа за Тайърър и главоболията с войниците само защото бе сигурен, че вестта го е изпреварила.
— Можеш да останеш поне три дни, Отами-сан. Толкова съжалявам, но трябва да си готов да напуснеш бързо в случай на внезапно нападение, денем или нощем.
— Разбирам, благодаря ти.
— Моля да ме извиниш, но искам заповед, подписана от тоя Тайра, или най-добре от главния на гай-джин, което ми нарежда да отворя къщата си за теб, за всеки случай или ако Бакуфу пристигнат тук.
— Ще го уредя. — Хирага се поклони за благодарност и скри раздразнението си. — Благодаря ти.
Шоя нареди на прислужничката да донесе чай и пособия за писане и загледа как Хирага написа залога, в който молеше сумата да бъде изтеглена от сметката на Шинсаку Отами, тайното кодово име на баща му. Подписа го и го подпечата с печата си, написа и подпечата разписка за Риоши, който се съгласи да му даде в аванс половината сума при обикновена лихва от два процента на месец — за три месеца, нужни да се изпрати документът в Осака и да се извърши прехвърлянето.
— В брой ли искаш парите?
— Не, благодаря ти. Все още имам няколко обана — преувеличи той, бяха му останали само два. — Моля, открий ми сметка, сметни си разходите за стаята и храната ми, нужни са ми дрехи, мечове и ако можеш, уреди ми масажистка.
— Разбира се, Отами-сама. Прислужникът ми ще ти покаже склада. Избери каквито дрехи искаш. Колкото до мечовете за продажба — Риоши вдигна рамене, — единствените, които имам, са дреболии за гай-джин и едва ли си струва да се занимаваш с тях, но можеш да ги видиш все пак. Ще се опитам да получа истински за теб. Сега ще ти покажа стаята и твоя личен вход и изход — има охрана тук, денем и нощем.
Хирага го последва. Нито веднъж Риоши не обели дума за голотата и натъртванията му и не го попита нищо.
— Ти си добре дошъл и оказваш чест на моя беден дом — заключи той и го остави.
Като си спомни начина, по който му каза това, Хирага настръхна — толкова учтиво и сериозно, но в същността си толкова ужасно. „Отвратително — помисли си, — отвратително е, че безчестните даймио, шогуни и Бакуфу държат нас, самураите, в бедност и сме принудени да вземаме заеми от тези
