Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 84
Джеймс Клавел
— Не — отвърна Малкълм.
На половин миля от сградата на Струан, близо до Пияния град, в безлична постройка в японското село, Хирага лежеше по корем и гол; масажираха го. Къщата беше семпла, фасадата й гледаше към разбитата улица; беше еднаква с другите, наредени от двете страни на тесния мръсен път, всяка служеше едновременно за дом, склад и магазин през деня. Вътре, както в много от жилищата на по-едрите търговци, всичко сияеше от чистота, бе излъскано, поддържано и просторно. Хирага се намираше в къщата на шоя, старейшината на селото.
Масажистката беше сляпа и малко над двайсет, яка, с нежно лице и мила усмивка. По древен обичай из по-голямата част от Азия слепите държаха монопола в това умение, макар да се срещаха и практикуващи с нормално зрение. И пак според древния обичай слепите бяха винаги много надеждни и никой не ги закачаше.
— Много си силен, самурай-сама. — Масажистката наруши тишината. — Тези, които се бият с теб, сигурно умират или страдат.
В първия миг Хирага не й отговори, наслаждаваше се на силното мачкане и опитните пръсти, дето търсеха възлите на мускулите му и ги отпускаха.
— Може би.
— Моля, мога ли да предложа, имам специално масло от Китай; то ще помогне на твоите разрези и белези да зараснат бързо?
Хирага се усмихна. Това беше често срещан номер за получаване на повече пари.
— Добре, използвай го.
— О, но ти се усмихваш, уважаеми самурай! Предложението ми не е номер за повече пари — отвърна масажистката веднага, пръстите й мачкаха гърба му. — Баба ми, която също бе сляпа, ми предаде тайната.
— Откъде разбра, че се усмихвам?
Жената се засмя и звукът му напомни песента на чучулига призори.
— Усмивката започва от много части на тялото. Моите пръсти те слушат — слушат мускулите ти и дори понякога и мислите ти.
— И за какво си мисля сега?
— За
Твърдите й като стомана пръсти умело натиснаха нервен център и тя почувства, че Хирага потрепери от болката, която премина през него: стана й приятно, че може да му помогне повече, отколкото мъжът предполагаше.
— Толкова съжалявам, но тази точка е много важна за подмладяването и кара соковете ти да се раздвижат.
Той изсумтя, болката го прикова към фотоните, но все пак изпита странно удоволствие.
— Баба ти също ли е била масажистка?
— Да. В моето семейство поне едно момиче от всяко второ поколение се ражда сляпо. В този живот бе моят ред.
— Карма.
— Да. Говори се, че в Китай днес бащите или майките ослепяват някоя от дъщерите си, та като порасне, да си намери работа за цял живот.