Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 85

Хирага никога не беше чувал това, но й повярва и се разгневи.

— Тук не е Китай и никога няма да бъде, един ден ще превземем Китай и ще го цивилизоваме.

— Ийе, толкова съжалявам, че наруших хармонията ти. Господарю, моля да ме извиниш, о, толкова съжалявам. Ах, така е по-добре, моля да ме извиниш. Ти каза, господарю… ще цивилизоваме Китай ли? Както искаше диктаторът Накамура? Възможно ли е?

— Да, един ден. Нашата съдба е да придобием Драконовия трон, както твоята съдба е да масажираш и да не говориш.

Смехът й отново прозвуча нежно.

— Да, господарю.

Хирага въздъхна, тъй като пръстът й отпусна точката, която натискаше, и вместо болката самураят усети пъплещо, успокояващо парене. „Значи всички знаят, че съм шиши — помисли си той. — Кога ли ще ме предадат? И защо не? Две коку са състояние.“

Да стигне до това убежище не беше лесно. Когато навлезе в квартала, настана ужасна тишина; бе влязъл самурай, самурай без мечове, който изглеждаше като подивял човек. Улицата се изпразни, с изключение на тези, които бяха близо до него, те коленичиха и зачакаха своята съдба.

— Ей, старче, къде е най-близката ви риокан — кръчма?

— Нямаме, господарю, нямаме нужда, уважаеми господарю — измърмори старият магазинер, от страх продължи да бръщолеви, — няма нужда, тъй като нашата Йошивара е наблизо, по-голяма е от повечето градове, с десетки къщи, в които можеш да отседнеш, и с над сто момичета, без да броим прислужниците, с три гейши и седем чираци, оттук е…

— Достатъчно! Къде е къщата на шоя?

— Там, господарю.

— Къде, глупако? Стани, покажи ми пътя.

Все още ядосан, последва стареца надолу по улицата, искаше му се да прободе очите, които го наблюдаваха през всички пролуки, и да пресече шушукането, което го следваше по петите.

— Там, господарю.

Хирага му махна да си върви. Знакът отвън на отворения магазин, напълнен с всякакви стоки, но иначе празен откъм купувачи, гласеше, че това е дом и място за търговия на Ичи Риоши, шоя, търговец на ориз и банкер, агент в Йокохама на Гиокояма. Гиокояма беше дзайбацу — означаваше тесен семеен търговски комплекс, — извънредно мощен в Йедо и Осака като търговци на ориз и саке и пивовари, но най-важното — банкери.

Той се овладя. Почука много предпазливо и учтиво, приклекна и зачака, опитваше се да надвие болката от побоя, дето бе изял от десетте души охрана. Най-сетне мъж на средна възраст и със строго лице излезе иззад тезгяха, коленичи и се поклони. Хирага му отговори със също такъв поклон, представи се като Накама Отами и спомена, че дядо му също е шоя, не каза къде, но даде достатъчно сведения за него, така че онзи да му повярва, и че може би, тъй като няма никаква риокан, където да отседне, шоя ще му отдели стаята за гости, която не се използва.

— Дядо ми също има честта да търгува с Гиокояма дзайбацу — неговите села продават цялата си реколта чрез Гиокояма — продължи той учтиво. — Всъщност моля те да им изпратиш моя залог в Осака и ще ти бъда благодарен, ако ми предплатиш малко пари в брой за него.