Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 83

— Но не свири до късно, Андре, кажи, че си уморен — бе го предупредила предварително Анжелик. — Остави си достатъчно време за твоята мисия, нали? Вие, мъжете, сте такива късметлии.

Анжелик едновременно се радваше и тъжеше, че се е преместила. „По-разумно е, по-добре е — мислеше си тя. — След три дни ще мога да се върна. Нов живот, нов…“

— Какво има, госп’жица?

— Нищо, А Со. — Анжелик се насили да не мисли за това, което скоро щеше да понесе, и затаи страха си по-надълбоко.

Надолу по улицата с чудесно изложение срещу морето се виждаше добре осветената сграда на Струан, както и тази на „Брок и синове“ в съседство; и двете компании имаха много чиновници и сарафи, които все още работеха. Днес Малкълм Струан се бе преместил в апартамента на тай-пана, много по-голям и много по-удобен, отколкото този, който използваше. Сега обаче се бореше да облече дрехите си за вечерята.

— Какво е твоето мнение, Джейми? Проклет да съм, ако зная какво да направя с майка си и с нейните писма, но това си е моя работа, а не твоя — тя и тебе ръчка, нали?

Джейми Макфей сви рамене.

— Ужасно й е трудно. От своя гледна точка е права, госпожата само желае най-доброто за теб. Мисля, че се безпокои до смърт за здравето ти, както и за това, че си толкова далеч, че не може да дойде тук. И че нищо за компанията не може да се реши от Йокохама, всичко е в Хонконг. „Китайският облак“ ще влезе на док след няколко дни, след като пристигне от Шанхай, после бързо ще се върне в Хонконг. Ще си заминеш ли с него?

— Не, и, моля те, не повдигай пак този въпрос — остро рече Струан. — Ще ти съобщя кога Анжелик и аз ще си тръгнем. Надявам се само, че майка ми не е на „Китайският облак“ — само това липсва. — Струан се наведе да издърпа ботушите си, не успя, болеше го твърде много. — Съжалявам, би ли ми помогнал? Благодаря. — После избухна: — Сякаш че шибан сакат ме води по ръба на пропастта.

— Мога да си представя. — Макфей скри изненадата си. За първи път чуваше Струан да ругае. — И аз щях да съм същият, не, не същият, още по-зле — добави любезно, харесваше Малкълм, възхищаваше се на смелостта му.

— Ще се оправя, когато се оженим и цялото очакване свърши и всичко се подреди. — Струан с усилие използва нощното гърне, както винаги изпита болка и видя няколко капки кръв в урината. Бе казал на Хоуг предишния ден, когато кръвта се появи, и Хоуг му отвърна да не се тревожи. — Тогава защо ти изглеждаш толкова разтревожен?

— Не съм, Малкълм, просто съм загрижен. При такива тежки вътрешни наранявания всеки признак по време на лечението трябва да се наблюдава…

Струан свърши, дотътри се до стола при прозореца и седна с облекчение.

— Джейми, нуждая се от услуга.

— Мога ли да направя нещо за теб?

— Можеш ли, ами трябва ми жена. Би ли ме уредил с някоя от Йошивара?

Джейми се стресна.

— Аз ли… да… мисля, че да. — После добави: — Разумно ли е?

Порив на вятъра разтърси капаците и разлюля дърветата и градините, събори няколко керемиди на земята, измъкна плъховете от купчините с боклук, хвърлени небрежно по Хай стрийт, и от обиколния набъбнал и зловонен канал, който служеше и за клоака.