Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 82

— Да, сър. Той каза, че това правителство е незаконно.

Сър Уилям изпи остатъка от джина си, кимайки с глава, учуден и обнадежден от чутото.

— Значи Накама е ронин — това, което ти наричаш съпротивленец, а аз бунтовник?

— Да, сър. Извинете ме, сър, мога ли да седна? — попита Тайърър неуверено; едва се сдържаше да не избълва истината за японеца, но се боеше да го направи.

— Разбира се, разбира се, Тайърър, извини ме, но първо си налей шери и ми донеси глътка джин. — Сър Уилям го наблюдаваше, доволен от него, но и някак смутен. Дългогодишният му опит в работата с дипломати, шпиони, полуистини, лъжи и съзнателна дезинформация му подсказваха, че младият преводач крие нещо. Той прие напитката. — Благодаря. Вземи си онзи стол, най-удобен е. Наздраве! Значи говориш твърде добре японски, щом си измъкнал толкова много и за толкова кратко време — подхвърли той небрежно.

— Не, сър, не говоря, но прекарвам всичкото си време в изучаването му. С Накама, искам да кажа; това изисква преди всичко търпение, жестове, няколко английски думи и японските думи и изрази, които Андре Понсен ми даде; французинът е извънредно услужлив, сър.

— Андре знае ли какво ти е казал японецът?

— Не, сър.

— Не му казвай нищо. Абсолютно нищо. Впрочем казал ли си на някой друг?

— Не, сър, с изключение на Джейми Макфей. — Тайърър гаврътна шерито си. — Той вече знаеше нещичко. Ъъ, много е убедителен, изкопчи всичко за шогуна.

Сър Уилям въздъхна.

— Да, меко казано, Джейми е убедителен и винаги знае повече, отколкото казва.

Посланикът се облегна удобно в стария си кожен въртящ се стол и сръбна, мислите му закръжиха около безценната нова информация, вече премисляше отговора на тазвечерното оскърбително официално писмо, зачуден доколко може да рискува и доколко може да се довери на казаното от Тайърър. Както винаги в тези обстоятелства, добросъвестно си припомни предупрежденията на Постоянния секретариат относно провалите.

— Колкото до Накама — започна Сър Уилям, — ще приема твоя план, Филип… мога ли да те наричам Филип?

Тайърър се изчерви от удоволствие при внезапния и неочакван комплимент.

— Разбира се, сър, благодаря, сър.

— Добре, и аз ти благодаря. За момента ще приема твоя план, но, за Бога, бъди нащрек с него, не забравяй, че ронините извършиха всички убийства, с изключение на горкичкия Кентърбъри.

— Ще внимавам, Сър Уилям. Не се безпокойте.

— Измъкни всичко, което можеш, от него, но не го казвай никому, веднага ми съобщавай информацията. За Бога, пази се, винаги дръж револвера си подръка и ако той покаже и най-малкия признак за насилие, насочи го срещу убиеца, застреляй го, напълни го с куршуми.

В съседство с Британската легация се намираше Американската, до нея Холандската, Руската, Германската и накрая Френската. И там, в своя апартамент, тази вечер Анжелик се обличаше за вечеря, помагаше й А Со. След час трябваше да започне угощението, което Сьоратар даваше в чест на годежа им с Малкълм. По-късно щеше да има музика.