Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 81

Адмиралът стана отново морав. Малцина знаеха, че през цялата си кариера не бе участвал в никаква битка по море или на суша. Когато почувства, че може да говори, отвърна:

— Това, сър, е ваша привилегия. Междувременно, докато сменят мен или вас, аз командвам силите на Нейно величество в Япония. Лека нощ, сър — и затръшна вратата.

— Грубо копеле — измърмори Сър Уилям, после за своя изненада видя застаналия зад него Тайърър, парализиран от изблика; бе го забравил. — Ти по-добре си дръж езика зад зъбите. Научиха ли те на това?

— Да, сър, наистина.

— Добре. — Сър Уилям пропъди от възбуденото си съзнание гордиевия възел от Бакуфу, роджу и непреклонността на адмирала за по-късно. — Тайърър, сипи си шери, изглеждаш така, сякаш имаш нужда да пийнеш, и по-добре се присъедини към нас за вечеря, тъй като адмиралът отхвърли поканата ми. Играеш ли табла?

— Да, сър, благодаря ви — отвърна Тайърър хрисимо.

— Тъкмо се сетих: какво чувам за схватката на твоя любим самурай срещу Британската армия?

Тайърър подробно му разказа за случая и изложи решението си, но премълча за заплахите на своя сенсей да си вземе мечове; чувстваше се още по-виновен, че крие нещо от посланика. — Искам да го задържа, разбира се, с ваше одобрение, сър, той е добър учител и смятам, че ще е много полезен за мисията.

— Съмнявам се, пък и най-важното е да си нямаме други неприятности тук. А да не говорим какво може да забърка тоя тип, току-виж, станал пепелянка в нашето гнездо. Утре ще му заповядам да си иде.

— Но, сър, той вече ми даде много ценна информация. — Тайърър задържа внезапната си умора и избъбри: — Каза ми например, че шогунът е момче, едва на шестнайсет, че е само марионетка в ръцете на Бакуфу, истинската власт принадлежи на техния Император — той използва титлата Микадо няколко пъти, — който живее в Киото.

— Всемогъщи Боже — избухна Сър Уилям, — истина ли е това?

Беше на върха на езика на Тайърър да му каже, че японецът говори английски, но успя да се спре.

— Не зная още, сър, нямах време да го разпитам, както трябва, трябва да му вадиш думите с ченгел, но, да, смятам, че ми каза истината.

Сър Уилям го загледа, възбуден от обърканата информация.

— И какво друго ти каза?

— Едва започнах и това ми отнема време, както сам ще прецените. — Вълнението на Тайърър нарасна. — Разказа ми за ронините. Думата означава „вълна“, сър, те се наричат ронини, защото са свободни като вълните. Всички са самураи, но са извън закона по различни причини. Повечето от тях, като Накама, са противници на Бакуфу, защото вярват, че са узурпирали властта от Мидако извинете, Микадо, както казах.

— Почакай малко, по-бавно, по-бавно, Тайърър. Има много време. Най-напред какво точно е ронин? Тайърър му обясни.

— Боже мой! — Сър Уилям се замисли за миг. — Значи, ронините са самураи, поставени извън закона, защото са загубили благосклонността на своя крал или са обявени за престъпници от техните крале за истински или въображаеми престъпления; или пък са извън закона по своя воля и се обединяват, за да съборят централното правителство на шогуна марионетка?