Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 80
Джеймс Клавел
— Много спешно, съжалявам.
Вместо на холандски, както обикновено, той беше изпълнен с йероглифи. Със съгласието на Сьоратар Йохан заедно с един френски йезуит мисионер направи груб превод, който Тайърър веднага преписа на правилен, английски. Съобщението беше от Съвета на старейшините, подписано от Анджо:
„Свързвам се с вас чрез писмо. По заповеди на шогуна, получени от Киото, предвидената дата на срещата след деветнайсет дни с роджу и срещата същия ден с шогуна трябва да се прехвърли за след три месеца, тъй като Негова Светлост няма да се върне дотогава. Затова ви изпращам най-напред съобщението, а после ще се консултираме за подробностите. Втората вноска от дълга ще се забави с трийсет дни. С уважение и смиреност.“
— Йохан — гласът на Сър Уилям бе леден, — не смяташ ли, че посланието е необикновено грубо, неучтиво и изцяло отвратително?
Швейцарецът предпазливо каза:
— Мисля, че е точно така, Сър Уилям.
— За Бога, прекарах дни в преговори, заплахи, безсъние, повторни преговори, докато те се заклеха в главата на шогуна, че ще се срещнем в Йедо на пети ноември и с шогуна — на шести, а сега пристига това! — Сър Уилям гаврътна питието си, задави се и руга цели пет минути на английски, френски и руски; другите го гледаха с възхищение, впечатлени от блестящите живописни псувни.
— Съвсем правилно — рече адмиралът. — Тайърър, налейте на Сър Уилям още джин.
Тайърър незабавно се подчини. Сър Уилям извади носната си кърпа, издуха си носа, смръкна малко емфие, кихна и пак изтри носа си.
— Шарката да ги тръшне дано!
— Какво предлагате, Сър Уилям? — попита адмиралът, като прикри насладата от поредното унижение на своя противник.
— Естествено ще отговоря веднага. Моля, заповядайте на флотата да иде в Йедо утре и да обстреля пристанищните им съоръжения по мой избор.
Адмиралът присви очи.
— Мисля да обсъдим това насаме. Господа! — Тайърър и Йохан веднага се приготвиха да излязат.
— Не — извика твърдо Сър Уилям. — Йохан, можеш да вървиш, моля, почакай отвън. Тайърър е личният ми помощник, нека остане.
Вратът на адмирала почервеня, но верен на себе си, морякът не каза нищо, докато вратата не се затвори.
— Знаете много добре мнението ми за обстрела. Не пристигне ли заповед от Англия, няма да го започна, освен ако не бъда нападнат.
— Позицията ви прави преговорите невъзможни. Силата ни е в нашите оръдия, не в нещо друго!
— Съгласен съм, разногласията ни са само относно времето.
— Аз определям кога. Добре. Тогава просто наредете малка канонада, двайсет снаряда по обекти, които посоча.
— По дяволите, не! Не съм ли ясен? Пристигне ли заповедта, ще подпаля Япония, ако е необходимо, но не преди това.
Сър Уилям пламна:
— Вашето нежелание да подпомогнете политиката на Нейно величество не е за вярване.
— Личните несъгласия, изглежда, ще са истинският проблем. Какво значение имат няколко месеца? Никакво — само ще проявим благоразумие!
— По дяволите благоразумието — изруга ядосано Сър Уилям. — Разбира се, че ще получим инструкции да действаме, както аз, повтарям,
