Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 79

Из цялата колония всички се готвеха за вечеря и за най-нетърпеливо очакваната част от нея — разговорите след храната, обсъждането на слуховете и новините от деня — слава Богу, пощенският кораб се очаква на другия ден, — така че оставаше наслаждението от топлото другарство и смеха над пикантни скандали, бала, напрежението около търговските проблеми и дали ще избухне война; обсъждаше се най-последната книга, която някой бе прочел, нова забавна история или поема, която друг бе съчинил, или разказите за бури, ледени страни и пустини, както и такива за пътувания, направени до странни и слабо изследвани места из Империята — Нова Зеландия, Африка и Австралия, — или за Дивия запад в Америка и Канада; разказваха се истории за калифорнийската треска за злато от 48-а година или за посещения на Испания, Франция и Руска Америка — Дмитрий бе пътувал веднъж до неизследвания западен бряг от Сан Франциско на север до Руска Аляска — всеки разказваше за странните неща, които бе видял, за момичетата, които бе пробвал, или за войните, на които е бил свидетел. Хубаво вино и напитки, лули и тютюн от Вирджиния, няколко питиета за пред сън в клуба, после молитви, и в леглото.

Една обикновена нощ в Империята.

В някои гостни се пееха хорали или се четяха стихове и части от желани романи, а тази вечер на изключително поверителното празненство у Норбърт Грейфорт гостите му се заклеха да пазят в тайна специалния прочит на последната глава от контрабандното копие, което Грейфорт бе направил, като бе възложил на своите петдесет чиновници да го препишат за час.

— Ако изтече информация за това, всички сте уволнени — бе ги заплашил той.

В клуба все още обсъждаха бала от предишната вечер и се опитваха да пресметнат кога ще имат друг.

— Защо не го правим всяка седмица, а? Анжел Хубавелката може да вдига поли и да си показва красотите за мен всеки ден от седмицата наред с безсрамната Нели Фъдърингил…

— Престани да я наричаш Анжел Хубавелката, за Бога!

— Тя има ангелска хубост и е Анжел Хубавелката!

Сред подигравки и ехидни забележки се правеха облози и двамата съперници Лънкчърч и търговецът Грим застанаха на стартова линия и се опитаха да се смажат един другиго до безсъзнание.

Отсреща през пътя, край морето, се издигаше голямата тухлена постройка на Британската легация, с пилон в двора, градини, заобиколени като всички най-важни сгради със защитна ограда. Сър Уилям бе вече облечен за вечеря, както и най-важният му гост, адмиралът. И двамата бяха разгневени.

— Проклети негодници! — изруга адмиралът, зачервеното му лице бе по-зачервено от обикновено, отиде до бюфета и си наля ново голямо уиски. — Човек не може да ги разбере.

— Напълно. — Сър Уилям хвърли настрани свитъка и се вторачи в Йохан и Тайърър, застанали пред него. Преди час свитъкът бе пристигнал по пратеник на японския управител, който го изпращаше от името на Бакуфу.