Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 78

— О! Е, няма значение. — Тайърър сви рамене и падна духом.

Но Хирага забеляза огромното му разочарование и изпита наслада. „Соно-джой“ — помисли си мрачно. Трябваше да откупи услугите на Фуджико за себе си, но какво от това. Райко му бе казала: „Като плащаш добре, макар да не е цената на гай-джин, съгласна съм. Но той трябва да спи с Фуджико вдругиден. Не искам да си намери друга…“

Тайърър му говореше:

— Накама-сан, единственият начин да останеш в безопасност тук, е никога да не излизаш. Вече няма да те изпращам в Йошивара. Трябва да стоиш вътре в Легацията.

— По-добре, Тайра-сан, отседна в селото, намеря безопасна къща. Вътре зад ограда по-безопасно. Всеки ден идвам на изгрев или когато ти иска, аз те уча, ти мен учиш. Ти много добър сенсей. Това решава проблем, да?

Тайърър се поколеба, не искаше да го изпусне, но и не искаше да е твърде близо до него.

— Да, ако ми покажеш точно мястото и не се местиш, без да ме предупредиш.

Хирага кимна и рече:

— Съгласен. Моля да каже на войници, че е добре мен стоя тук и в село?

— Да, ще го направя. Сигурен съм, че Сър Уилям ще се съгласи.

— Благодаря, Тайра-сан. Кажи на войници също, че мен нападат отново, взема катана.

— По-добре е да не го правиш! Забранявам ти. Сър Уилям е забранил! Никакви оръжия, никакви мечове!

— Моля, кажи войници не нападат, моля.

— Да, ще им кажа, но ако носиш мечове тук, ще те убият, ще те застрелят!

— Моля, никакво нападане! Уаката?

Хирага сви рамене. Тайърър не отговори. Уаката беше заповедна форма от уакаримасу ка: разбираш ли.

— Домо. — Със сдържана ярост, която Тайърър можеше почти да подуши, Накама му благодари отново; обеща, че ще се върне призори, за да го заведе до безопасната къща, и ще отговори на всички въпроси, които Тайърър иска да му зададе. Поклони се вдървено. Тайърър направи същото. Японецът излезе. И едва тогава Тайърър видя тежките контузии по гърба и краката му.

През нощта вятърът се промени, морето се развълнува.

Навън флотата пусна котва и се готвеше да спи, първият пост застъпи в осем вечерта. Вече бяха по местата си. Над петдесет мъже лежаха в различни клетки и за различни простъпки, обладани в различна степен от страх, шестима прилежно увиваха своите камшици от девет ремъка; с тях призори трябваше да им ударят петдесет удара за неизпълнение на заповед и нарушение на военната дисциплина: един бе заплашил да счупи врата на педераста боцман, трима за сбивания, един за кражба на порция ром, а друг за псуване на офицер. За призори бяха запланувани девет погребения. Всички корабни лазарети бяха претъпкани с болни от дизентерия, диария, круп, магарешка кашлица, треска, морбили, венерически болести, счупени крайници, хернии и други обичайни заболявания, с изключение на онези опасни четиринайсет души с едра шарка на борда на флагмана. Пускането на кръв и пиенето на очистителни се препоръчваше като лечение на повечето — болшинството от лекарите бяха също и бръснари. Кръвопускането не се прилагаше на малкото късметлии, които получаваха тинктурата на д-р Колис; той я бе измислил по време на Кримската война и по този начин бе намалил смъртността от дизентерия с три четвърти: шест капки от тъмната течност на основа на опиума, и вътрешностите на човека започваха да се успокояват.