Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 77

— Ако говориш с него, другите сигурно ще разберат и тогава новината ще… ще плъзне навсякъде.

— Ако знам аз, знае и Норбърт, а се обзалагам, че и Бакуфу ще научат — те не са глупаци. Съжалявам, но тук няма тайни, колко пъти да ти напомням?

— Добре. Ще го попитам. Но при условие, че ще присъствам и аз, когато се срещнеш с него.

— Е, съвсем не е необходимо, Филип, имаш толкова работа. — Не ми се иска да ти губя времето.

— Да или не!

— Макфей въздъхна.

— Упорит човек си ти, Филип. Добре.

— Искам също да прочета последната глава, без да плащам, да речем, утре. Ще го уредиш с Нетълсмит.

Макфей рече остро:

— Ако ще плащам смайващата сума от осем долара, и ти ще участваш.

— Никаква среща тогава и ще информирам Сър Уилям. — Тайърър се усмихна, като си спомни киселото изражение на Макфей.

— Чай, госп’дар, много бърже, бърже — прекъсна мислите му прислужникът и го върна към Накама. Чен остави подноса, вече не носеше сатъра, но му беше подръка, вън до вратата.

Тайърър важно наля на себе си и на Накама, добави мляко и захар и сръбна от врялата, черна като мастило отвара с облекчение.

— Така е по-добре.

Хирага повтори действията му. Събра цялата си воля, за да не извика от горещината и да не изплюе най-отвратителната на вкус течност, която някога бе опитвал.

— Хубав е, нали? — попита Тайърър сияещ, щом довърши чашата си. — Още малко?

— Не, не, благодаря. Английски обичай, а?

— Английски и американски, не и френски. Французите — Тайърър сви рамене — нямат вкус.

— А, со ка? — Хирага забеляза леката подигравка.

— Французи не като англичаните, нали? — попита той с престорена невинност, прикри яда си за по-късно.

— Слава Богу, не, изобщо не сме като тях. Те живеят на континента, ние подобно на вас сме островна нация. Различни обичаи, различна храна, правителство, всичко е различно, и, разбира се, Франция е по-слаба в сравнение с Британия. — Тайърър разбърка нова лъжичка захар, доволен от себе си, задето бе разсеял гнева на японеца. — Съвсем различни сме.

— О, така ли? Англичани и французи воюват?

— Тайърър се засмя.

— Десетки пъти през вековете, а са били и съюзници в някои войни, бяхме съюзници при последния конфликт.

— Тайърър му разказа накратко за Кримската война, после за Наполеон Бонапарт, за Френската революция и за сегашния император Луи Наполеон. — Той е племенник на Бонапарт, абсолютен шут. Бонапарт не беше такъв, но пък беше един от най-злите мъже, които някога са се раждали, виновен е за смъртта на стотици хиляди хора. Но ако не бяха Уелингтън, Нелсън и нашите войски, щеше да управлява света. Разбираш ли всичко това?

Хирага кимна.

— Не цял свят, но разбирам. — Все пак той бе уловил същността и му се зави свят, макар да не схвана защо считат великия генерал за бедствие. — Моля, продължи, Тайра-сан.

Тайърър продължи още малко, после приключи урока по история и промени темата.

— Сега за твоя проблем. Когато напусна Йошивара, охраната създаде ли ти трудности?

— Не, престорих нося зеленчуци.

— Добре, о, между другото, видя ли Райко-сан?

— Да. Фуджико не свободна утре.