Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 74

Джеймс Клавел

— Не, благодаря.

Макфей продължи щастливо да яде. И постепенно, между хапките, гласът му стана рязък, макар все още да говореше поверително.

— Ако не поговориш с мен открито за станалото, старче, строго поверително естествено — давам ти дума, — и не споделиш със стария си приятел всичко, цялата информация, ще направя съобщение тук и сега… на него — посочи с лъжицата Нетълсмит, редактора на „Йокохама Гардиън“, който ги наблюдаваше с интерес. Малко къри капна на покривката. — Ако Дребосъка Уили научи за твоята тайна най-напред от вестника, ще вдигне врява, каквато никога не си чувал.

Целият глад на Тайърър изчезна. Той рече с отвращение:

— Аз… истина е, че помогнахме на един бунтовник да избяга от Йедо. Това е всичко, което мога да кажа. Сега той е под покровителството на Нейно величество. Съжалявам, но не мога да споделя повече, служебна тайна.

Макфей го изгледа проницателно.

— Под покровителството на Нейно величество, а?

— Да. Съжалявам. Мълчанието е злато, не мога да кажа нищо повече. Държавни тайни.

— Интересно. — Макфей свърши яденето си и извика за второ. — Но в замяна няма да съобщя никому.

— Съжалявам, дал съм клетва да пазя тайната. — Тайърър също се изпоти поради климата в Азия, поносим само през зимните и пролетните месеци, а и защото тайната му се знаеше. И все пак му беше приятно, че се справя с Джейми, без съмнение най-важния от търговците в Йокохама. — Сигурен съм, че ме разбираш.

Макфей кимна учтиво и се съсредоточи върху кърито.

— Много добре те разбирам, старче. Щом свърша, Нетълсмит ще получи извънредна новина.

— Няма да посмееш! — Тайърър се стресна. — Държавни тайн…

— Глупости — държавни тайни — изсъска Макфей. — Първо, не ти вярвам, второ, дори да е така, ние имаме право да знаем, ние сме Държавата, за Бога, а не сбирщината от дипломати нехранимайковци, които на две магарета слама не могат да разделят!

— Виж какво…

— Виждам. Кажи ми, Филип, или ще прочетеш за това в следобедното издание. — Макфей сияеше като серафим, докато обираше последния сос с последния залък хляб; изяде го, оригна се, бутна стола си назад и понечи да стане. — Ти отговаряш.

— Почакай.

— Всичко ли? Съгласен ли си да ми кажеш всичко?

Тайърър кимна сковано.

— Ако се закълнеш да пазиш тайна.

— Добре. Но не тук. В моя кабинет е по-безопасно. Хайде. — Като мина край Нетълсмит, той го попита: — Какво ново, Гейбриъл?

— Прочети следобедното издание, Джейми. Скоро ще има война в Европа, в Америка е ужасно, и тук се мъти война.

— Както обикновено. Добре, ще се вид…

— Добър ден, господин Тайърър. — Зорките очи на Нетълсмит огледаха критично Тайърър, редакторът се почеса замислено, после отново насочи вниманието си към Макфей. — Имам новоизлезлия екземпляр на последната глава на „Големите надежди“.

Джейми се спря, Филип също.