Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 73

— Вече се усеща, както никога преди. Градината на Легацията е потънала до колене в нова премяна от най-отбрани изпражнения.

— О? — Шотландецът се намръщи и подуши във въздуха. — Не съм забелязал. — После попита съседа си: — Как е ястието с къри?

— Люто, Джейми. — Лънкчърч изплю парче от пилешко кокалче върху стърготините на пода. — Ям второто.

Тайърър махна на един от келнерите, които минаваха край тях, но младият зъбльо съзнателно избягваше да го забележи.

— Хей. Дю не ло мо, келнер? — извика раздразнен Макфей. — Ястие с къри много бързо, хей?

По адрес на китайските ругатни избухна смях, много подигравки и ехидни забележки се чуха от търговците на едро и дребно и последваха кисели погледи от страна на отчето на шотландския батальон; той обядваше, без да пести парите с англиканския отец, пасторът на драгуните.

Младият китаец тръшна силно чиния с недопечено говеждо пред Макфей.

— Къри, госп’дар, много бърже — бърже, хей? — рече сияещ прислужникът.

Разгневеният Макфей блъсна чинията обратно.

— Това е печено говеждо, за Бога! Къри, да ти се не види. Донеси къри!

— Аз ще ям пилешка баница — бързо Додаде Тайърър.

Прислужникът измърмори и се върна в кухнята и въпреки врявата там веднага прихна зад вратата.

— Фей от Търговската къща избухна като буре с барут, когато заврях печеното говеждо под носа му — патладжан; престорих се, че му нося къри. Аййиая — китаецът се държеше за стомаха от смях. — Само дето не паднах от смях. Да вадиш душата на чуждоземските дяволи е по-забавно от чукането.

Останалите се засмяха с него, докато главният готвач не се протегна и не го шибна през лицето.

— Слушай ти, мръсен малък чукач — и останалите, — не се подигравайте с чуждоземските дяволи от Търговската къща, докато Чжан от Търговската къща не каже, че така трябва. Сега бързо занеси на Фей от Търговската къща неговото къри и не плюй в ястието или ще те накарам да си изядеш тестисите панирани.

— Аййиая, плюенето в храната на чуждоземските дяволи е съвсем обикновено нещо, уважаеми главен готвачо — измърмори младежът с почти напъхана в раменете глава, взе чинията с пилешката баница и хукна да изпълни поръчката.

Тресна чинията с къри и купата с ориз пред Макфей.

— Къри, госп’дар, вие иска, хей, няма значение. — Келнерът забърза обратно, като ги изруга наум, с главоболие, но доволен, защото макар да се подчини на главния готвач, бе държал мръсния си палец в кърито по целия път от кухнята.

— Грубиян — изруга Джейми. — Давам десет долара, че тоя негодник е плюл в яденето, докато го е носил.

— Ако си толкова сигурен, защо му крещя? — Тайърър започна да реже дебелата коричка на месната баница.

— Трябва да им се крещи, всички те се нуждаят от това и от по един ритник в задника. — Макфей започна да нагъва с удоволствие жълтеникавото като овесена каша месо и картофите с къри, капки мазнина плуваха на повърхността. — После чух, че тайно си извел от Йедо някакъв самурай, който говорел малко английски.

Тайърър едва не се задави с парче от пилешкото.

— Глупости.

— Тогава защо си морав, за Бога? Говориш с мен, Макфей от Търговската къща! Хайде, Филип, нима очакваш да опазиш тая тайна тук? Ние подочухме нещичко. — Пот ороси челото му от горещото къри, от време на време разгонваше и мухите. — Много е люто, чак да ти подпали топките — обаче си го бива. Искаш ли да опиташ малко?