Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 72

— Ще се върна следобед. Моля те, бъди тук, тогава ще можем да се поупражним в говора и ти ще ми разкажеш повече за Япония. Как да го кажа на японски? — Хирага изрече думите. Тайърър ги записа фонетично в тетрадката си за упражнения, вече претъпкана с думи и фрази, повтори ги няколко пъти, докато остана доволен от произношението си. Готвеше се да го освободи, но внезапно попита: — Какво е „ронин“?

Хирага се замисли за момент, после обясни колкото можеше по-просто. Но и дума не обели за шиши.

— Значи ти си ронин, извън закона?

— Хай.

Тайърър му благодари някак замислен и го пусна да излезе. Сподави прозявката си. Снощи бе спал лошо, разстроен от неочаквания отказ на Райко.

„По дяволите Райко, по дяволите Фуджико — помисли си той, сложи си цилиндъра; готвеше се да се спусне по Хай стрийт до клуба да хапне. — По дяволите ученето на японски и по дяволите всичко — главата ме боли и никога, никога, никога няма да науча този ужасно сложен език.“

— Не ставай смешен — рече си после на глас. — Разбира се, че ще го научиш, имаш Накама и Андре, двама много добри учители, довечера ще вечеряш хубаво, ще изпиеш бутилка шампанско с някой веселяк и после ще си легнеш. И не проклинай Фуджико, скоро ще спиш с нея отново. О, Боже, надявам се!

Денят беше приятен и заливът — претъпкан с кораби. Търговците се събираха в клуба.

— О, здравей, Андре! Хубаво е, че те виждам, ще обядваш ли днес заедно с мен?

— Благодаря ти, но не. — Понсен не се спря.

— Какво има? Добре ли си?

— Нищо особено. Някой друг път.

— Утре? — „Андре никога не е бил толкова рязък. По дяволите, исках да го попитам какво трябва…“

— Аз ще ти правя компания, Филип, ако може — обади се Макфей.

— Разбира се, Джейми. Изглеждаш скапан, старче.

— Да. И ти също. Това е от хубавото празненство.

— Сигурно. Как е Малкълм?

— Не е толкова добре. За него исках да поговорим. — Двамата мъже намериха маса, салонът беше претъпкан и изпълнен с цигарен дим, всички както обикновено бяха облечени с рединготи.

Седнаха в далечния ъгъл. Прислужниците китайци носеха подноси с печено говеждо, пилешки пай, рибен пай, чорба от риба, корнуелски сладкиши, йоркширски пудинги, осолено свинско, ястия с къри и купи с ориз, приготвени за китайските ветерани, както и уиски, ром, джин, портър, шампанско, червено и бяло вино и халби с бира.

— Исках да те помоля да поговориш с Малкълм, уж, без мое знание, и да му кажеш, че е добре да се върне в Хонконг колкото е възможно по-скоро.

— Но, Джейми, сигурен съм, че Струан ще се върне и без да му казвам нищо. Той не ме слуша, пък и защо да го прави? Какво има?

— Майка му. Боя се, че това вече не представлява тайна за никого. Не казвай нищо. Тя ми пише с всяка поща и ми нарежда да му заповядам да се върне — не мога нищичко да направя. Малкълм просто не ми обръща внимание, а когато новината за празненството и за официалния му годеж стигнат в Хонконг… — Макфей завъртя очи. — Аййиая! Лайното ще се развони оттук до Йедо.

Въпреки че изразът на Макфей бе сериозен, Тайърър прихна да се смее.