Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 70

— Не е същото, Анжелик, при нея се обслужват моряци, пияни, безделници — отрепките. Безсрамната Нели не е нейна сестра, само твърди така; навярно плаща нещичко, за да използва името.

— О! Тогава къде ходиш ти? „За забавление?“

— В Йошивара — отвърна Андре и й обясни подробностите, учуден, че е толкова откровен.

— Имаш ли определено място, определена къща, където си в добри отношения с мама-сан?

— Да.

— Отлично. Иди при твоята мама-сан и вземи лекарството, което използват те.

— Какво?

— Боже мой, Андре, бъди разумен, бъди сериозен! Работата е сериозна и ако не решим проблема, никога няма да стана стопанка на Търговската къща и няма да съм в състояние да служа на… на определени интереси. — Анжелик видя, че е улучила целта, и изпита задоволство от себе си. — Иди довечера там и я помоли. Не моли своето момиче или изобщо някое момиче за него, те вероятно няма да знаят. Попитай покровителката, мама-сан. Можеш да й кажеш, че на „момичето“ му закъснява.

— Не зная дали имат такова лекарство.

Анжелик се усмихна мило.

— Не ставай глупав, Андре, разбира, се, че имат, сигурно имат. — С дясната си ръка опъна пръстите на лявата си ръкавица. — Щом разреша този проблем, всичко ще се нареди чудесно, ще се оженим на Коледа. Между впрочем реших, че докато се оженим, ще е по-добре да се преместя от покоите на Струан — сега господин Струан се оправя с всеки изминат ден. Ще се върна в Легацията днес следобед.

— Разумно ли е? По-добре стой близо до него.

— Съвсем нормално е. Въпрос на благоприличие, освен това е твърде важно; сигурна съм, че от лекарството ще се чувствам зле ден-два. Щом всичко свърши, ще реша дали трябва да се върна. Зная, че мога да разчитам на теб, приятелю. — Анжелик се изправи. — По същото време утре?

— Ако не съм намерил нищо, ще ти изпратя бележка, за да те уведомя.

— Не. По-добре да се срещнем тук по обяд. Зная, че мога да ти вярвам. — Тя се усмихна с най-милата си усмивка.

Андре изтръпна от усмивката й и от мисълта, че госпожицата бе свързана с него завинаги, каквото и да стане отсега нататък.

— А буквите — започна той, — написани върху чаршафа, помниш ли ги?

— Да — отвърна Анжелик, изненадана от неговата непоследователност. — Защо?

— Ще успееш ли да ми ги напишеш? Може да позная някоя, сигурно имат значение.

— Написал ги е върху, кувертюрата, не върху чаршафа. С… с неговата кръв. — Анжелик пое дълбоко въздух, пресегна се, взе перодръжката и я потопи в мастилото. — Забравих да ти кажа още нещо. Когато се пробудих, малкият ми кръст, който нося от дете, бе изчезнал. Търсих навсякъде, нямаше го.

— Той ли го е откраднал?

— Предполагам. Макар че нищо друго не липсваше. Имаше малко бижута — бяха недокоснати. Не че бяха много ценни, но струваха повече от кръста.

Представата за нея в леглото, с разрязана до подгъва нощница, за ръката на насилника, дърпаща верижката, за лунната светлина, проблясваща върху кръстчето, преди или след това, бързо се превърна в нещо осезаемо и еротично и Андре целият се разтрепери. Очите му се плъзнаха по фигурата й, приведена над бюрото, неподозираща за страстта му.