Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 7

— Искам да се оженя за нея и това, че лежа тук така, лежа тук безпомощен, ме подлудява. За Бога, не мога дори да стана от леглото, не мога да се изпикая или… не мога да направя нищо, да пия или да ям, или каквото и да било, без да ме боли дяволски. Ще се побъркам и колкото и да се опитвам, изглежда, не се подобрявам… — Той продължи да говори надуто, докато се измори. Хоуг само слушаше. Накрая Струан млъкна. Измърмори още някакво извинение.

— Мога ли да те прегледам?

— Да… да, разбира се.

Хоуг го прегледа с голямо внимание, сложи ухо на гърдите му, за да чуе сърцето, погледна в устата му, премери му пулса, надникна в раната и я помириса. Пръстите му опипаха корема — търсеше органите отдолу, степента на поражението:

— Не боли ли така… а така… по-добре ли е тук? И най-лекото докосване караше Малкълм да стене.

След малко Хоуг спря.

Струан наруши тишината:

— Е, как е?

— Бабкот е свършил доста добра работа с тази рана; тя може да убие всеки човек. — Думите на Хоуг бяха премерени и пълни с увереност. — Сега ще направим един опит. — Той внимателно хвана краката на Струан и му помогна да седне отстрани на леглото. После го прегърна, пое част от тежестта му и му помогна да се изправи. — Внимателно!

Струан не можеше да стои изправен сам, но се впечатли, че се е изправил, и това го окуражи. След миг или два Хоуг го настани на леглото. Сърцето на Струан биеше до пръсване от болката, но иначе беше много доволен.

— Благодаря.

Лекарят седна във фотьойла и си пое дъх. После рече:

— Сега ще те оставя сам, трябва да се наредя. Искам да си починеш. След като се видя с Бабкот, ще се върна. Може да дойдем и двамата. Тогава ще поговорим. Става ли?

— Да… И… благодаря, Роналд.

Вместо отговор Хоуг само го потупа по ръката, взе си чантата и излезе.

Щом остана сам, сълзите потекоха по бузите му и тези щастливи сълзи го приспаха. Когато се събуди, се почувства отпочинал, за първи път освежен и лежеше, без да помръдва, радостен, че се е изправил — с чужда помощ, но стана на крака, — правеше го за първи път, а сега имаше и съюзник.

Оттам, където лежеше, леко обърнат на лявата си страна, можеше да гледа през прозореца към морето. Той обичаше и мразеше морето, никога не му беше лесно с него, страхуваше се от него, защото беше неуправляемо и непредсказуемо, както през слънчевия ден, когато близнаците и боцманът загребаха навътре, дойде вълна, преобърна лодката и течението ги отнесе, всичките бяха плувци, близнаците плуваха като риби, но морето пощади само матроса. Шокът го съсипа й едва не уби баща му. Майка му изпадна в нещо като кома наяве и все повтаряше:

— Такава е Божията воля. Ние трябва да продължим.

„Да не мисля за братята си и за Дърк Струан — каза си Малкълм, радостен, че е на сигурно място на брега. Но нашето минало е свързано с морето неумолимо, както и бъдещето ни. Клиперите и параходите не са ли главната ни сила — и Китай, разбира се?

Япония е малък пазар, интересен, но малък, никога не може да се сравни с Китай. В състояние сме да направим пари тук със сигурност — с подбрани оръжия и кораби и с британските умения ще натрупаме купища пари. Ще кажа на Джейми да вземе решение по поръчката на Чошу. Нека се избиват едни други, и колкото по-бързо, толкова по-добре. А и оня слабохарактерен пипкав Сър Уилям, дето чака одобрение от Лондон за война, е глупак. Ако зависеше от мен, щях да им наредя да заловят убийците и да платят веднага, или на следващия ден ще започна война и първата ми работа ще е да смажа Йедо. Никога… никога няма да им простя на тези кучи синове!“