Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 5

— По-добре да ви оставя насаме двамата. — Джейми сложи купчина писма на масичката до леглото. — Ето личната ти поща, ще ти донеса книгите и вестниците по-късно.

— Благодаря. — Малкълм го погледна. — Нещо важно?

— Две са от майка ти. Те са най-отгоре.

Д-р Хоуг бръкна в широките си джобове и измъкна някакъв смачкан плик.

— Ето ти още едно от нея, Малкълм, то е последното. Най-добре го прочети, после ще те прегледам. Джейми, не забравяй за Бабкот.

Джейми му беше казал вече, че Бабкот е заминал за Канагава спешно тази сутрин и че ще изпрати катера там, щом видят Малкълм.

— Доскоро, тай-пан.

— Не, по-добре почакай малко, Джейми. — Струан отвори донесеното от Хоуг писмо и се зачете.

Когато Джейми се качи на главната палуба на пощенския кораб, д-р Хоуг го пресрещна, каза му, че разполага с всичко необходимо, за да тръгнат веднага, и побърза да отговори на изречения му въпрос:

— Не, Джейми, г-жа Струан не е на борда, но ето… ето ти писмо от нея.

В него пишеше само: „Джейми, направи всичко, за което помоли д-р Хоуг, и ми изпращай подробни поверителни доклади с всяка поща“.

— Знаете ли съдържанието му, докторе?

— Да, едва ли е необходимо да го казвам, нали добре я познаваш.

— Как е тя?

Хоуг се замисли за миг:

— Както обикновено: привидно невъзмутима, отвътре — вулкан. Един ден трябва да изригне — никой не може да трупа толкова тъга, толкова много трагедии, никой. Дори и тя. — Докторът последва Джейми надолу към входа, оглеждаше всичко. — Трябва да ти кажа, че ми е приятно да посетя Япония, ти изглеждаш много добре, Джейми. Този пост ти подхожда. Нека видим, мина година, откак ни напусна, нали? Сега ми разкажи първо за нападението… после — за г-ца Ришо.

Докато стигнат брега, д-р Хоуг знаеше всичко, което знаеше и Джейми.

— Но, моля те — добави той разтревожено, — моля те, не споменавай пред Малкълм какво ти казах за Анжелик. Тя е чудесна. Преживя също отвратителното нападение, наистина не смятам, че са спали заедно, техният годеж е мълва, но е влюбен до уши — не го обвинявам, пък и когото и да е в Азия за това. Мразя мисълта да изпращам тайни доклади на г-жа Струан по очевидни причини. Както и да е, написах една разводнена версия и съм готов да я изпратя, щом корабът тръгне обратно. Трябва да съм предан преди всичко на Малкълм, той е тай-панът.

Сега гледаше как Малкълм Струан чете писмото, донесено от лекаря, следеше изпитото лице и отпуснатото тяло. Зачуди се и започна да се моли наум.

Струан го погледна. Очите му се присвиха.

— Какво има, Джейми?

— Мога ли да направя нещо за теб?

Малкълм помълча и рече:

— Да, остави съобщение във Френската легация — Анжелик е там; каза, че ще отиде да получи пощата си, — пиши й, че е пристигнал един стар приятел от Хонконг и искам да я запозная с него.

Макфей кимна и се усмихна:

— Готово. Повикай ме, ако имаш нужда от нещо.

— После излезе.