Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 8

Хоризонтът го зовеше. „Скоро ще трябва да се върна в Хонконг, за да поема ръководството. След седмица или малко повече. Няма да бързам. Има достатъчно време.

Колко ли е часът сега?“

Не бе нужно да се обръща и да поглежда часовника, по слънцето се познаваше, че наближава пладне, и той си помисли, че по това време си поръчваше любимото печено говеждо и йоркширски пудинг с богат сос и печени картофи, паница или две с нарязано на дребно печено пиле с пържен ориз и смесени зеленчуци, както и други китайски ястия, които А Ток можеше да приготвя, обичаше ги, въпреки че майка му, братята и сестрите му ги обявяваха за безвкусни, за нехранителни, може би дори отровни и годни само за езичниците…

Мислите му прекъсна слаб шум, Анжелик се беше свила във фотьойла, изглеждаше съвсем мъничка в него и толкова нещастна — никога не бе я виждал такава.

— Господи, какво става?

— Аз… аз съм разорена. — Сълзите й рукнаха.

— За Бога, за какво говориш?

— Ами… в днешната поща… — Тя се изправи и му подаде писмото, опита се да каже нещо, но не успя.

Внезапното движение, с което пое плика, му причини болка и той едва се овладя, да не извика.

Хартията беше зелена. Както и пликът с дата от Хонконг, 23 септември, най-отгоре беше напечатано: „Ги Ришо, «Братя Ришо»“, и на френски, който Струан владееше добре, пишеше:

„Скъпа Анжелик, накратко. Работата, с която ти съобщих, че се занимавам, не потръгна много добре. Моите португалски партньори в Макао ме изиграха, така че загубих всичко. Целият ми наличен капитал се стопи и може да чуеш лъжи, разпространявани от врагове, че не съм в състояние да получа нови банкови кредити, така че компанията ми е в ръцете на съдия-изпълнителите. Не им вярвай, бъдещето е светло, не се страхувай, всичко е в нашите ръце. Това писмо тръгва с утрешния пощенски кораб. Днес ще се кача на американския кораб «Либърти» за Банкок, където ми обещават ново финансиране от френски източници. Ще ти пиша оттам, междувременно оставам твой предан баща.

P.S. Засега ти сигурно си осведомена за Кълъм Струан. Ние току-що научихме за ужасното японско нападение над Малкълм. Надявам се, че той не е зле ранен, моля те, предай му моите пожелания за здраве и моите надежди за бързо възстановяване.“

В главата на Струан настъпи бъркотия.

— Защо да си разорена?

— Той, той взе моите пари — захленчи тя. — Открадна всичките ми пари и ги загуби, баща ми е крадец и сега… сега си нямам нищичко на света. Открадна всичко, което имах. О, Малкълм, какво да правя?