Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 6

Струан разтревожен погледна вратата. Лицето на Джейми беше твърде красноречиво. Опита се да възстанови спокойствието си, като се върна към писмото:

„Малкълм, мой бедни, скъпи сине, пиша ти набързо, тъй като Роналд Хоуг тръгва веднага с пощенския кораб, задържах го малко, та да успее да го хване и ти да ползваш неговите добри грижи. Бях ужасена, като чух, че тези свине са те нападнали. Джейми докладва, че този д-р Бабкот е трябвало да те оперира — моля те, пиши ми с най-бързата поща и се върни по-скоро у дома, тук ще можем да се грижим за теб, както трябва. Приеми моята обич и молитви, също и от Ема, Роналд и Дънкан.

П.С. Обичам те.“

Вдигна поглед.

— Е?

— Кажи ми истината, Малкълм, как си?

— Чувствам се ужасно и се страхувам, че ще умра.

Хоуг седна на фотьойла и сплете пръсти.

— Първото е разбираемо, второто не е точно, макар че е много лесно, много… много лесно и много опасно, ако повярваш в него. Китайците могат да „се самоуморят“, дотолкова да мислят за смъртта, че да умрат, макар да пращят от здраве. Виждал съм го.

— Господи, не искам да умра, имам всичко, за което да живея. Искам да живея и да се оправя толкова много, че не мога да го изкажа. Но всяка нощ и всеки ден по някое време ме удря тази мисъл… удря ме като физически удар.

— Какви лекарства взимаш?

— Само малко екстракт от опиум, за да ми помогне да заспя. Болката е ужасна и се чувствам зле.

— Всяка нощ ли?

— Да. — Струан добави полуизвинително: — Бабкот иска да го спра, казва, че трябва да го спра.

— Опита ли се?

— Да.

— Но не си спрял?

— Не, не още. Моята… моята воля, изглежда, ми изневерява.

— Това е един от проблемите с опиата. Колкото и ценно и приятно да е — усмихна се лекарят. — Парацелс е дал името на това лекарство. Чувал ли си за Парацелс?

— Не.

— Аз също — отвърна засмяно Хоуг. — Както и да е, ние прехвърлихме името върху тази тинктура от опиум. Жалко, че се получава пристрастяване към него. Но ти си наясно.

— Да.

— Можем да те измъкнем от влиянието му, това не е проблем.

— Проблем е, зная, че е и че не одобряваш нашата търговия с опиати.

Хоуг се усмихна отново:

— Радвам се, че сам го заявяваш. Значи и ти не я одобряваш, както и това, което китайската търговия прави, но си изцяло притиснат? А сега — никаква икономика, никаква политика, Малкълм. Следващото нещо: г-ца Ришо?

Струан усети, че кръвта нахлу в главата му.

— И ти ли, по дяволите, чуй веднъж и завинаги, каквото и да казва майка ми, достатъчно съм голям, за да преценявам желанията си и да правя каквото искам! Ясно ли е?

Хоуг се усмихна любезно:

— Аз съм твой лекар, Малкълм, а не майка. А съм приятел. Предал ли съм те някога досега или някого от семейството ти?

С видимо усилие Струан потисна гнева си, ала още не можеше да успокои сърцето си.

— Съжалявам, съжалявам, но аз… — сви безпомощно рамене. — Съжалявам.

— Не е необходимо. Не се опитвам да се меся в личния ти живот. Твоето здраве зависи от много неща. Излиза, че основният фактор е тя. Питам те от медицинска гледна точка — не по семейни причини. И тъй, г-ца Анжелик Ришо?

Струан искаше гласът му да звучи мъжествено и спокойно, ала не сдържа раздразнението си и избухна: