Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 9

— Анжелик, Анжелик, слушай! — Тя изглеждаше като безпризорно дете, толкова мелодраматична, че Малкълм едва не се засмя. — За Бога, слушай, това не е никакъв проблем. Ще ти дам колкото пари поискаш…

— Не мога да приема пари от теб — извика девойката през сълзи. — Не е правилно!

— Защо да не е? Скоро ще се оженим, нали?

Плачът й секна.

— Ще… ще се оженим?

— Да. Ще… ще направим съобщението днес.

— Но татко, той е… — Анжелик подсмърчаше през сълзи като дете. — Андре ми каза, че е сигурен, че няма никаква сделка в Макао или където и да било, че никога не е имало. Изглежда, баща ми е комарджия и трябва да е заложил всичко на комар. Татко обеща на Анри… Анри Сьоратар, че ще спре да играе и ще плати дълговете си… Всички, освен мен са били наясно, о, Малкълм, никога не съм знаела, чувствам се толкова ужасно, че мога да умра. Татко ми открадна парите, а се закле да не ги пипа! — Пак избухна в плач и изтича към него, коленичи до леглото, зарови главата си в юргана. Той внимателно я хвана, чувстваше се много силен и се владееше. Вратата се отвори и на прага й застана А Ток.

— Излез — нареди й той. — Дю не ло мо! — Тя изчезна.

Искрено изплашена, Анжелик се сви в завивката. Никога не го бе виждала разгневен. Той погали косите й.

— Не се безпокой, моя скъпа, не се безпокой за баща си, ще видя какво можем да направим за него по-късно, а сега не трябва да се безпокоиш, ще се грижа за теб. — Думите му бяха повече от нежни.

Риданието й понамаля, огромен товар се смъкна от плещите й: каза му истината, преди да я е научил от другите, а него сякаш наистина не го бе грижа. Андре е гений — мислеше си Анжелик изтощена, но облекчена. — Той се закле, че Малкълм ще реагира така:

— Само бъди честна, Анжелик, кажи на Малкълм истината, че не си знаела, че баща ти е комарджия, че за първи път чуваш това и че си шокирана от кражбата на парите ти. Важно е да използваш думи като откраднал и крадец — кажи истината, дай му писмото на баща си, пролей достатъчно сълзи и прояви нежност, това ще го привърже към теб завинаги.

— Но, Андре — бе му отвърнала тя нещастна. — Не се осмелявам да му покажа писмото на татко. Не се осмелявам, послеписът му звучи толкова ужасно…

— Виж! Без втората страница послеписът гласи само: и моите надежди за бързо възстановяване. Идеално! Втората страница? Каква втора страница. Ето, тя е скъсана и никога не е съществувала.

Сръчните пръсти на Андре слепиха последното късче от скъсаната втора страница.

— Ето, Анри — рече той и бутна листа през бюрото. — Прочети я сам. — За нула време бе залепил парчетата от страницата, която небрежно бе хвърлил в кошчето за боклук.

Двамата се намираха в кантората на Сьоратар, вратата бе заключена. На страницата пишеше:

„И се надявам, както обсъждахме, че ще постигнеш един преждевременен годеж и сватба, с каквито и да е средства. Той е уловът на сезона и жизненоважен за нашето семейство, особено за теб. Струан ще може постоянно да решава проблемите на «Братя Ришо». Няма значение, че е британец, твърде млад и т.н. Сега той е тай-пан на компания Струан и може да ни осигури безоблачно бъдеще. Порасни, Анжелик, направи всичко възможно, за да се свържеш с него, защото твоето бъдеще е вече на прага на бедността.“