Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 66

Ори вдигна рамене:

— На мен не остави нищо.

„Може би има у Норико — помисли си Хирага. — Няма значение, ще почака.“

— Добре ли изглеждаше?

— Да. Аз й дължа живота си.

— Да. Един ден тя ще поиска да си прибере дълга.

— Да платя на нея значи да платя на теб и за честта на соно-джой.

Двамата седяха мълчаливи, всеки се чудеше за какво мисли другият, за какво наистина си мисли. Внезапно Хирага се усмихна:

— Тази вечер в Колонията имаше голямо празненство, с отвратителна музика и много пиене, това е техният обичай, когато някой мъж се съгласи да се жени. — Той гаврътна чашата си наведнъж. — Това саке е добро. Един от търговците — гай-джин, когото ти съсече на Токайдо — ще се жени за онази жена.

Ори се втрещи.

— Жената с кръста ли? Тя тук ли е?

— Видях я тая вечер.

— Така ли! — измърмори Ори повече на себе си, после пресуши чашата си и наля и на двамата. Малко от виното капна на подноса. — Тя ли ще се омъжва? Кога?

Хирага сви рамене:

— Не зная. Видях него и нея заедно тая вечер, той вървеше с два бастуна като сакат — твоят удар го е ранил жестоко, Ори.

— Добре. А… а жената как изглеждаше?

Хирага се разсмя:

— Чуждоземски, Ори, напълно като палячо. — Хирага описа кринолина й. И прическата й. Изправи се и изимитира походката й. Скоро и двамата почти се търкаляха от смях на татамите. — … Гърдите й оголени дотук, пфу, покварена! Точно преди да дойда при теб, надникнах през един прозорец. Мъжете я стискаха открито, тя и някакъв се прегръщаха, въртяха се в нещо като танц пред всички под музиката на онези ужасно звучащи инструменти; ако изобщо това е музика! Вдигаше си полите, така че можеха да й се видят наполовина краката, обути в тесни гащи до глезените; никога не бих повярвал на това, ако не го бях видял с очите си, но тя преминаваше от мъж на мъж като обикновена курва и те до един я окуражаваха. Само глупакът, който ще се жени за нея, седеше на един стол и сияеше, представяш ли си! — Той понечи да налее, но бутилката бе празна. — Саке!

Вратата се отвори тутакси, прислужница влезе на колене с две шишета, наля и изчезна. Хирага се оригна, сакето започваше да го хваща.

— Те се държаха като животни. Без своите оръдия и кораби са достойни за презрение.

Ори хвърли поглед навън през прозореца към морето.

— Какво има? — Хирага внезапно застана нащрек.

— Опасност ли?

— Не, нищо няма.

Хирага се намръщи обезпокоен, спомни си какъв усет има Ори за външни присъствия.

— Имаш ли мечове тук?

— Да. Райко ми ги пази.

— Мразя да съм без мечове на колана.

— И аз.

Известно време пиха мълчаливо, а после пристигна храната — малки съдове с печена риба, ориз, суши и сашими и португалско ястие, наречено темпура — риба и зеленчуци, потопени в оризово брашно и доста препържени. Преди да пристигнат португалците около 1550 година — първите европейци край бреговете на Япония, — японците не познавали приготвянето на храната чрез пържене.

Когато се натъпкаха, повикаха Райко и й направиха комплименти, отказаха да ги забавлява гейша, така че тя се поклони и ги остави сами.

— Ти можеш да дойдеш утре, Фуджико. Ще бъда тук по някое време след залез-слънце.