Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 67

Джеймс Клавел

— Да, Хирага-сан. — Фуджико се поклони много ниско, доволна, че я отпращат без по-нататъшна работа; Райко вече й бе казала, че щедро са й заплатили. — Благодаря за честта.

— Разбира се нищо от това, което чу или видя, няма никога да споменаваш пред Тайра или някой гай-джин, пред когото и да било.

Вдигна глава изненадана:

— Разбира се, че няма, Хирага-сама. — А щом видя очите му, сърцето й се сви. — Разбира се, че не — повтори Фуджико, гласът й едва се долавяше, поклони се с чело до татамите и силно изплашена, излезе.

— Ори, поемаме риск с тая жена, тя ни слушаше.

— Така е с всяка от тях. Но тя никога не би се осмелила, нито пък останалите. — Ори разгони комарите с ветрилото си. — Преди да си тръгнем, ще уговорим цената с Райко, като се разберем да настани Фуджико в долнопробна къща; там ще бъде прекалено заета и няма да й остане време да създава неприятности; пък и ще бъде достатъчно далеч от гай-джин и Бакуфу.

— Добре. Това е ценен съвет. Може да ни струва скъпо. Райко твърди, че Фуджико била изключително харесвана от гай-джин по някаква си причина.

— Фуджико ли?

— Да, странно е, нали? Райко казва, че те са твърде различни от нас. — Хирага видя, че усмивката на Ори се изкриви. — Какво има?

— Нищо. Можем да поговорим повече утре.

Хирага кимна, пресуши последната чаша, изправи се, свали юкатата, която всички Къщи и кръчми набавяха за своите клиенти, и се облече отново в най-обикновено кимоно на селянин, с груб тюрбан и островърха сламена шапка; после сложи на раменете си празната кошница.

— В безопасност ли си така?

— Да, докато не се наложи да се съблека, а имам и това — Хирага посочи два документа, издадени от Тайърър, единия за японците, другия за англичаните. — Охраната на портата и на моста е бдителна, както и военният патрул на колонията през нощта. Няма никакво ограничение в часовете, но Тайра ме предупреди да внимавам.

Ори замислено разгледа документите. Хирага ги скри в ръкава си.

— Лека нощ, Ори.

— Да, лека нощ, Хирага-сан. — Ори го изгледа особено. — Ще ми се да зная къде живее жената.

Хирага присви очи:

— Така ли?

— Да. Искам да зная къде е. Със сигурност.

— Мога да разбера навярно. А после?

Тишината нарасна. Ори мислеше: „Не съм сигурен тази вечер, а ми се иска да съм, но всеки път, щом се отпусна, си спомням оная нощ и своето безкрайно проникване в нея. Ако я бях убил тогава, всичко щеше да е свършило. Но знам, че е жива, и се чувствам като омагьосан. Тя ме омагьосва. Глупаво е… глупаво е, ала съм омагьосан. Тя е дявол, отвратителна е, зная го, но все още съм омаян и съм сигурен, че докато е жива, мисълта за нея винаги ще ме спохожда.“

— А после? — повтори Хирага.

Ори не се издаде за какво мисли. Погледна назад и сви рамене.

20.

Сряда, 17 октомври

Андре Понсен премигна.

— Бременна ли?

— Да — рече Анжелик тихо. — Разбираш, че…

— Това е чудесно, идеално! — избухна той, смайването му се смени с радост, защото Струан, британският джентълмен, бе злоупотребил с невинна дама и сега не можеше да избегне ранния брак, за да остане джентълмен. — Мадам, мога ли да ви поздравя…