Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 68

— Шт, Андре, не можеш, и не толкова високо, стените имат уши, особено в Легациите, нали? — прошепна Анжелик; не беше на себе си, учудваше се, че гласът й остана така спокоен и че цялата е толкова спокойна и можа да му разкаже с такава лекота. — Разбираш ли, за нещастие, бащата не е Малкълм Струан.

Усмивката изчезна от лицето на французина и после се появи отново.

— Шегуваш се, разбира се, но защо шег…

— Само слушай, моля те. — Анжелик премести стола си по-близо до него. — Аз бях изнасилена в Канагава…

Андре я загледа втрещен, докато тя му разказа какво смята, че й се е случило, какво е решила да прави, как е прикривала ужаса си оттогава.

— Боже мой, горката Анжелик, горкото момиче, колко ужасно е било за теб — беше всичко, което успя да измърмори, дълбоко объркан, докато постави следващото парче от мозайката на мястото му.

Сър Уилям, Сьоратар и Струан бяха решили да ограничат съобщението за операцията на д-р Хоуг в Канагава пред колкото е възможно по-малко хора — да я скрият особено от Анжелик; и двамата лекари съветваха, че от медицинска гледна точка това е най-разумното. „Защо да я тревожим излишно? Достатъчно я разстрои произшествието на Токайдо?“

„Няма все още причина да й кажа“ — помисли си Андре с ирония.

Взе ръката й и я погали, насилваше се да прогони собствените си безпокойства и да се съсредоточи върху нейните. Гледаше я — седнала в кабинета му, спокойна и сериозна млада девойка, с ясни очи и въплъщение на невинността, само преди няколко часа хубавицата на най-пищния бал в Йокохама; сега случилото се с нея му изглеждаше като небивалица.

— Наистина ли е станало? Наистина ли?

Анжелик вдигна ръка, сякаш за да положи клетва.

— Кълна се в Господа. — После отпусна ръце в скута си. Бледожълта пристегната дневна рокля, малко оранжево боне и чадър.

Смутен, Понсен поклати глава.

— Изглежда невъзможно.

През целия си живот бе участвал в множество такива трагедии на мъже и жени: в някои бе забъркван от своите началници, с други се сблъскваше, много от тях създаваше и ги използваше, ако не и всичките, за доброто на каузата: за Франция — за революцията, за Liberte, Fraternite, Egalite или за императора Луи Наполеон, за когото и да било от силните на деня… и на първо място за самия себе си.

Защо не? — помисли си Понсен. — Какво е направила Франция за мен, какво ще направи тя за мен? Нищо. Но тази Анжелик, тя или ще се провали някой ден — нейното спокойствие не е истинско, — или и тя е като някои познати жени, родени лоши, дето блестящо изкривява истината за собствени цели; или пък като други, подтикната от ужаса, ще стане пресметлива, студенокръвна за годините си жена.

— Какво?

— Трябва да го премахна, Андре.

— Мислиш за аборт ли? Та ти си католичка!

— Ти също. Това е работа между мен и Господа.

— Ами изповедта? Трябва да се изповядаш. В неделя ще се наложи да отидеш и…

— Това пък е работа между мен и свещеника, а после и Господа. Първо трябва да се реши основното.

— То е против Божите и човешките закони.