Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 65

— Да, добра мисъл, твърде добра.

— А ти какво ще правиш?

— Аз съм в безопасност сред гай-джин, в по-голяма безопасност отвсякъде другаде — стига да не ме предаде някой. Акимото е в Ходогая, изпратих да го повикат, тогава можем да решим.

— Добре. Не, за теб ще е по-безопасно, ако се опиташ да стигнеш Киото, преди тези картини да бъдат разпратени по целия Токайдо.

— Не. Тайра представлява твърде добра възможност, за да я пропусна. Ще скрия мечовете там за всеки случай.

— Вземи револвер, по-малко бие на очи. — Ори бръкна с дясната ръка в юкатата и почеса превръзката.

Хирага се изуми, като видя малкия златен кръст на тънка златна верижка около шията му.

— Защо носиш това? Ори вдигна рамене:

— Приятно ми е.

— Махни го. Ори… кръстчето издава връзката ти с убийството на Токайдо, с Шорин и с нея. Кръстът е ненужна опасност.

— Много самураи са християни.

— Да, но тя може да познае кръста. Безумство е да поемаш такъв риск. Ако искаш да носиш кръст, сложи си друг.

След малка пауза Ори повтори:

— Този ми е приятен.

Хирага видя, че Ори е непреклонен, изруга го наум, но реши, че е негов дълг да пази движението на шиши, да пази соно-джой, и сега беше моментът.

— Свали го!

Кръвта нахлу в лицето на Ори. Полуусмивката му не се смени, но разбра, че Хирага му заповядва. Изборът му беше прост: да откаже и да умре или да се подчини.

Един комар свиреше около лицето му. Не му обърна внимание, не искаше да прави внезапни движения. Дясната му ръка бавно дръпна верижката, скъса я. Кръстът и верижката изчезнаха в джоба на ръкава му. После постави ръцете си на татамите и се поклони ниско.

— Прав си, Хирага-сан, това крие ненужна опасност. Моля те, приеми моите извинения.

Хирага мълчаливо се поклони. Едва сега се отпусна, а Ори се изправи. И двамата мъже знаеха, че тяхното приятелство се е променило. Завинаги. Не бяха станали врагове, просто нямаше да са приятели, щяха винаги да са съюзници, но никога повече приятели. Никога. Ори взе чашата си и я вдигна за наздравица; почувства се добре, усети, че контролира вътрешния си гняв дотолкова, та пръстите му не треперят.

— Благодаря ти.

Хирага пи с него, наведе се и отново наля и на двамата.

— Сега за Сумомо. Моля те, разкажи ми за нея.

— Не помня почти нищо. — Ори отвори ветрилото си и отпъди комара. — Мама-сан Норико ми каза, че Сумомо пристигнала като дух с мен на носилка, почти нищо не й казала, освен че лекар гай-джин ме е оперирал и зашил. Платила половината дългове на Шорин и я убедила да ме скрие. Докато чакаше, Сумомо почти не говореше, само попита какво се е случило с Шорин. Щом пратеникът се върна от Йедо със съобщението ти, тя веднага тръгна за Шимоносеки, Единствената новина, която съобщи, е, че Сацума се мобилизира за война и вашите батареи от Чошу отново са стреляли по кораби на гай-джин в Проливите; обърнали са ги в бягство.

— Добре. Ти каза ли й всичко за Шорин?

— Да. Тя ме разпита сериозно и после, след като й разказах заяви, че ще отмъсти за него.

— Сумомо остави ли някакво съобщение или писмо на мама-сан?