Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 64

— Някои младежи — продължи тя като че ли безадресно — са невероятно свенливи, обаче са добре надарени.

— Интересно. Ори, още не мога да повярвам, че този Тайра просто хрисимо се обърна и си тръгна.

Ори вдигна рамене.

— Хрисим или не, трябваше да го убием тая вечер и аз щях да спя по-добре. Какво друго е можел да направи?

— Всичко. Трябваше да рита вратата — срещата си е среща, а че Райко нямаше друга свободна за него, беше още по-голяма обида.

— Вратата и оградата са твърде здрави дори за нас.

— Тогава Тайра трябваше да излезе на главната улица, да събере пет, десет или двайсет души от хората си и да ги доведе да разбият оградата — Тайра е важен чиновник, офицерите и всички войници в Легацията му се подчиняват. Това, разбира се, щеше да накара Райко да раболепничи пред него година-две и да му гарантира, че ще получи услугите, които иска и когато поиска. А ние щяхме да офейкаме. Ето какво щях да направя, ако бях важен чиновник като него. — Хирага се усмихна, а — Фуджико потисна треперенето си. — Това е въпрос на чест. А те разбират много добре какво е въпрос на чест. Те щяха да защитават своята глупава Легация до последния човек, после флотата щеше да погуби Йедо.

— Нима не искахме същото?

— Да. — Хирага се засмя. — Но не когато човек е без оръжие и е преоблечен като градинар — аз наистина се чувствах гол! — Фуджико отново му наля, а Хирага я погледна. Обикновено дори момичето на вечерта да не беше особено привлекателно неговата мъжка потентност и сакето го възбуждаха. Тази вечер беше някак различно. Тази беше Йошивара на гай-джин, тя спеше с тях, така че беше развалена. „Може би Ори би я харесал“ — помисли си Хирага и й се усмихна за кураж. — Поръча ли храна, а, Фуджико? Най-добрата, която къщата може да предложи.

— Веднага, Хирага-сан. — Жената бързо излезе.

— Слушай, Ори — прошепна Хирага, така че никой да не го чуе. — Много е опасно тук. — Той извади сгънатата обява.

Ори ококори очи.

— Две коку? Те ще съблазнят всеки. Може и да прилича на теб, не съвсем, но охраната на някоя бариера ще те спре.

— И Райко каза същото. Ори го погледна.

— Джун беше художник, и то добър.

— И аз мислих за това, чудех се как са го заловили и пречупили. Той знае много тайни на шиши, знае плана на Кацумата да устрои засада на шогуна.

— Отвратително е, че е позволил да го заловят жив. Изглежда, сме издадени. — Ори му върна картината. — Две коку ще съблазнят всеки, дори и най-ревностната мама-сан.

— И на мен ми мина същото през главата.

— Пусни си брада, Хирага, или мустаци, това ще ти помогне.

— Да, ще ми помогне. — Хирага се зарадва, че Ори отново разсъждава както преди, съветите му винаги бяха ценни. — Странно усещане — да знаеш, че това е разпространено навсякъде.

Ори наруши тишината:

— След ден или два, щом мога, ставам все по-силен с всеки изминал ден, ще ида до Киото и ще се свържа с Кацумата, за да го предупредя за Джун. Трябва да го предупредим.