Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 108
Джеймс Клавел
— Хирага! — Гласът на Ори застърга мрака далеч нататък в тунела. — Искам я мъртва, ще я потърся — заради
— Ти го реши — изсъска Хирага и веднага безшумно промени позицията си.
— Не мога, не мога да реша, опитах се.
Хирага се поколеба, боеше се от уловка.
— Първо остави мечовете си на земята.
— А после?
— Тъй като мислиш за нея повече, отколкото за
— Ами ако не се върна?
— Тогава ще го направя аз — ще избера кога.
Гласът застърга още по-силно:
— Но тя може да си тръгне, да избяга, нали? Ами ако си тръгне, преди да се върна?
— Ще гледам да науча и ще ти съобщя. Ако не успееш да дойдеш тук навреме, аз ще реша. Тя и нейният съпруг — ако дотогава са се оженили — ще идат само до Хонконг. Ти или ние можем да я последваме там. — Той чу тежкото дишане на Ори и зачака, нащрек за внезапно нападение; знаеше, че не може да разчита на Ори, докато тя е жива и е наблизо, но това изглеждаше най-добрият план за момента. „Да го убия ще е напразно — нужна ми е неговата мъдрост.“ — Съгласен ли си?
Хирага чакаше ли, чакаше. После дочу:
— Да. Има ли друго?
— Накрая: ще хвърлиш кръста в кладенеца. — Хирага долови внезапно гневно вдишване.
— Съгласен съм, Хирага-сан. Моля, приеми извиненията ми.
С острия си слух Хирага усети леко шумолене от дрехи, нещо мина край него, лек звънтеж от метал в стената на кладенеца зад гърба му, който веднага потъна надолу. Звън на мечове, поставени на земята.
Хирага запали кибритена клечка. Ори наистина стоеше беззащитен. Хирага тутакси се втурна напред, Ори стъписано се дръпна, но Хирага само взе мечовете. Преди клечката да угасне, му остана време да ги хвърли във водата.
— Моля те, Ори, подчинявай ми се. Няма от какво да се боиш. Аз ще тръгна първи, почакай, докато те извикам.
Стъпалата бяха разядени от ръжда, някои — разхлабени. Изкачването беше рисковано. Но високо горе той с облекчение съзря отвора на кладенеца, небето, нашарено от звезди през облаците. Нощни звуци, вятър и море. Закатери се още по-предпазливо. Остана без сили, докато се изкачи до каменната балюстрада, и надникна наоколо.
Изоставеният кладенец се намираше в близост до оградата на канала, сред пустош, покрита с бурени и захвърлени отпадъци. Ето го морския бряг. Руини, дълбоки ями по мръсния път. Бездомно куче ръмжеше недалеч. Носеше се дрезгава песен. Хирага най-после се ориентира. Бяха се озовали в Пияния град.
22.
В замъка в Йедо в утринната светлина Мисамото — рибарят, мнимият самурай и съгледвач на Йоши — трепереше на колене пред разтревожения Съвет на старейшините, английският вариант на отговора на Сър Уилям се тресеше в ръката му. До него се беше свил чиновник на Бакуфу.
— Говори, рибарю! — повтори Анджо, главният старейшина, приемната зала притихна, нараснаха напрежението и угнетеността. — Няма значение дали разбираш всички английски думи, искаме да узнаем дали чиновникът на Бакуфу е превел съобщението точно? Това ли е, което гай-джин пише? Точно ли е?
