Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 109

— То е… ами… да… повече или по-малко да, господарю — измърмори Мисамото, толкова бе изплашен, че едва можеше да говори. — Това е, както господарят чиновник… повече или по-малко, господарю… повече… или…

— Ти да нямаш вместо език водорасли и долнокачествена риба вместо мозък? Побързай! Господарят Йоши казва, че можеш да четеш английски — чети! — Преди час един разтреперан от страх чиновник на Бакуфу бе събудил Анджо заради отговора на Сър Уилям на холандски и английски. Анджо незабавно бе свикал заседание на Съвета и чиновникът току-що бе повторил своят превод от холандски. — Какво гласи английското писмо?

— Ами, господарю… да, то е… ъъ… — Гласът на Мисамото отново заглъхна, задавен още повече от паника.

Анджо разгневен погледна Йоши.

— Тази рибешка глава е твой съгледвач — каза той ледено. — Твоя е идеята да го доведеш, моля те, накарай го да говори.

— Кажи ни какво гласи писмото, Мисамото — рече Йоши любезно, вътрешно почти заслепен от безсилие и гняв. — Никой няма да те нарани. Със свои думи. Истината.

— Ами… господарю, повече или по-малко е така… както господарят чиновник каза, господарю — запъна се Мисамото, — но това е… писмото е, не зная всички думи, господарю, но някои от тях… ами… ами. — Лицето му се сгърчи от страх.

Йоши изчака един миг.

— Продължавай, Мисамото, не се бой, кажи истината, каквато и да е. Никой няма да те докосне с пръст. Нуждаем се от истината.

— Ами… господарю, водачът на гай-джин — заекна Мисамото, — той казва, че ще иде в Осака след единайсет дни, както каза чиновникът, но не… не за да направи „официално посещение“… — Той се сви под пронизващите им погледи, така ужасен, че заподсмърча, а по брадичката му потече слюнка, после изтърси: — Той съвсем не е доволен, всъщност е силно разгневен и ще иде в Осака с флотата си, ще отиде със значителни сили и с шестфунтово оръдие в Киото, с кавалерия и войници, за да се срещне със Сина на небето и господаря шогун — дори ги е нарекъл по име, господарю, Император Комей и „момчето шогун, Нобусада“.

Всички зяпнаха, дори и телохранителите — обикновено невъзмутими, смяташе се, че те не бива да слушат. Мисамото завря главата си в татамите и остана там.

Йоши посочи чиновника на Бакуфу, който пребледня, тъй като всеобщото внимание се съсредоточи към него.

— Така ли е?

— Относно официалната визита ли, господарю? Това е правилният превод за твоите августейши уши… Изразите на варварина са груби и недодялани и искрено вярвам, че трябва да се тълкува като Официална визита, Държавна визита…

— Пише ли, че ще е с „оръдия и кавалерия“ и т.н.?

— По принцип, господарю, писм…

За ужас на всички Йоши почти изкрещя:

— Да или не?

Чиновникът преглътна, поразен, че му заповядват да отговори толкова прямо за пръв път в живота си, и ужасен, че се оспорва преводът му и че се пренебрегват обичайните правила, обноски и тънкости на дипломацията.