Читать «Гай-джин (Част II)» онлайн - страница 110

— Със съжаление ви съобщавам, че по принцип се споменава за това, но такова нахалство очевидно е грешка и…

— Защо не преведе точно?

— За августейшите ви уши, господарю, е необходимо да се разтълкува…

— По име ли са назовани августейшите особи? Да или не?

— Имената им присъстват, но ваш…

— Правилно ли са изписани?

— Изглежда, господарю, че буквите са…

— Напиши веднага точен превод на писмото. — Грубите думи бяха изречени тихо, но яростта се блъсна и отскочи от неукрасените стени. — Точен! Превеждай всички бъдещи съобщения от тях или до тях съвсем точно! Точно! Една грешка, и главата ти ще иде на боклука. Махай се! Мисамото, ти се справи много добре, моля, почакай отвън.

Двамата мъже побягнаха. Мисамото проклинаше лошия си късмет и деня, в който се бе съгласил да придружи Пери до Япония, с надеждата, че Бакуфу ще го посрещнат добре заради уникалните му познания, ще го направят състоятелен; чиновникът пък се кълнеше, че ще отмъсти на Йоши и на този лъжец рибар, преди Съветът да произнесе присъдата, която той, мъдрият и примерен чиновник, не може да избегне.

Йоши наруши тишината, мисълта му щракаше като обезумяла, за да формулира следващата им стъпка в безкрайния конфликт.

— Не можем да допуснем въоръжено посещение в Киото! Винаги съм повтарял: нужни са ни английски говорители, преводачи, на които да се доверяваме — те ще ни съобщават какво точно гласят техните отвратителни послания!

— Не е необходимо — процеди през зъби Тояма, дебелата му гуша се тресеше от гняв. — Оскърбителното нахалство на този гай-джин не е за вярване, равносилно е на обявяване на война. На такова нахалство се отвръща с кръв. — Телохранителите се раздвижиха. — Това е обявяване на война. Добре. След три-четири дни ще предприема изненадващо нападение срещу Колонията и ще приключа веднъж завинаги с тези глупости.

— Това ще е бака. Да не рискуваме. Бака! — повтори Анджо повече заради телохранителите; някой от тях можеше да е таен поклонник на шиши или привърженик на соно-джой. — Колко пъти да повтарям: никакво нападение все още, дори изненадващо.

Тояма още повече пламна.

— Йоши-сан — започна той, — можем да ги смажем и да подпалим Йокохама, нали? Можем, нали? Не мога да понеса такъв срам, много ми дойде!

— Прав си, разбира се, че можем лесно да унищожим Йокохама, но Анджо-доно има право — не можем да се справим с флотата им. Предлагам да продължим както преди — отвърна спокойно Йоши, макар изобщо да не се чувстваше спокоен. — Ще им сервираме разредена чорбичка, но без рибата: ще им предложим среща със Съвета на старейшините след тридесет дни, ще се оставим да ни придумат за след осем дни, а ще отлагаме колкото е възможно по-дълго.

— Ще се срещна с тези кучета само на бойното поле.

Йоши обузда яда си.

— Сигурен съм, че ще постъпиш, както реши роджу, но предлагам вместо теб на срещата да присъства друг: Мисамото.

— А! — всички се вторачиха в него.

— Той ще бъде превъзходен заместник.

Анджо се обади:

— Този глупав рибар никога няма да б…

— Ще го облечем в официални дрехи, ще го научим как да ги носи, осем дни са предостатъчни. Той вече заприлича на самурай, макар да не се държи като такъв. За щастие не е глупав и е толкова изплашен, че ще направи всичко, което му заповядаме, а най-важното — ще ни каже истината, която сега не ни достига. — Йоши забеляза, че Анджо пламна. Останалите се престориха, че не виждат.