Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 94

Той стана, завъртя ключа в бравата, отвори и се отдръпна учуден. Облегнат на рамката на вратата, с бледо лице, с блуждаещ поглед, с лъскави влажни устни, Жилбер бърбореше:

— „Милостиви сине на Пан! Около твоето чело, украсено с цветя и плодове, блестят очите, два скъпоценни камъка!“

— Какво правиш тук? — попита Жан-Марк.

— От кого е?

— Ти си съвсем пиян!

— От Рембо — изхълца Жилбер.

И добави с груба гримаса:

— Да, пиян съм, драги мой! Пиян до козирката! Пих свинщини!

Жан-Марк му помогна да влезе, настани го в един фотьойл, разкопча яката му и каза:

— Не мърдай! Ей сега ще се върна…

Докато слагаше да се топли вода за чай, той чуваше зад гърба си как Жилбер плачливо мърмореше:

— Болен! Ох, колко съм болен! Жан-Марк… Ще пукна!

Жан-Марк трябваше да му държи чашата, докато той пиеше. Веднага след това очите на Жилбер се разшириха, започнаха да блуждаят, езикът му се обърна; дишаше учестено и издуваше бузи. „Не трябваше да му давам чай, а горчиво кафе — помисли Жан-Марк с досада. — В такива случаи винаги се дава горчиво кафе! Сега сигурно ще повърне“.

Хвана го за раменете и го повлече към вратата.

Тоалетната беше на площадката. Общи тоалетни — клекала. Но относително чисти. Жилбер се облегна с ръка на стената. Със силно разтърсване на раменете струята бликна. Остра миризма лъхна към Жан-Марк. Вътрешностите му се повдигнаха, помисли, че и той ще повърне. Застанал прав зад Жилбер, той стискаше ноздри и избягваше да гледа мръсотията, която се изливаше върху белия порцелан. Щом момчето започна да диша спокойно, той го остави, за да отиде да вземе кърпа от стаята си. Когато се върна, Жилбер бе паднал на пода в безсъзнание, със свити крака, заприщили вратата, и с буза, опряна до дупката. Повърна пак с мъчителен хрип. Ризата му беше изцапана отпред. Жан-Марк превъзмогна отвращението си и избърса лицето му с кърпата. Жилбер размърда клепачи, но не можеше да произнесе нито дума. Една врата се отвори в коридора. Идваше някой. Само това липсваше!

— Е, какво има? Тежко болен ли е господинът?

Беше съседът на Жан-Марк, един добряк, обущарски работник. Нисък, мургав човек със сплескан нос, по панталон и горнище от пижама.

— О, не е много сериозно — отвърна Жан-Марк. — Стомашно разстройство, отравяне…

— Искате ли да ви помогна?

— Да, бих искал да го отнеса в стаята си.

— Трябва да го изправим на крака най-напред. Ще видите какво правя аз в такива случаи!

И обущарят се разкрачи над тялото, дръпна ръчката на сифона. Бликна буйна водна струя, която силно обля лицето на Жилбер. Задавен, той извика и се повдигна на лакти.

— Ето на! — каза обущарят.

Той изглеждаше толкова горд от резултата, че Жан-Марк не посмя да протестира.

— Остави ме! Остави ме! — молеше Жилбер с лице, обляно от вода.

Повдигнаха го двамата — единият за краката, другият за раменете, пренесоха го в стаята и го сложиха върху леглото.