Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 92

Александър се обърна към Висарион Боголюбов, глътна едновременно с него чаша водка и подхвана разговора. Франсоаз разбра, че разискваха по въпроса на предстоящото заминаване на Александър. Тя си мислеше за същото със страх. Десет дни, дълго, нескончаемо време! Но Александър изглеждаше толкова щастлив, че ще отпътува! През неговото отсъствие тя ще създаде новия декор на техния живот. Никола̀ ще й помага в тежката работа.

— За ваше здраве! — каза Висарион Боголюбов на френски със смешен акцент.

С вдигната чаша, той я канеше да пие. Тя не можа да откаже. Силният алкохол опари небцето й. Мислите й се разлюляха. Пред нея на стената висеше голяма картина с руски пейзаж. Александър ще види това в действителност след няколко дни: тази степ, тези дървени къщи, тази горичка от сребърни брези… И не ще бъде до него, за да сподели вълнението му! Тя стана, смени чиниите и донесе десерта: сладка питка с масло и извара, малко поизсъхнала. Висарион Боголюбов завъртя очи с възторг, наведе се към Франсоаз и й заговори на руски.

— Не разбирам — прошепна тя на Александър.

— Той каза, че съжалява, задето и ти няма да дойдеш с мен.

— Кажи му, че аз съжалявам много повече от него!

Висарион Боголюбов сам напълни чашата си. Александър го попита дали знае нови народни руски песни.

Без да го молят, гостът започна да тананика един тъжен припев с доста приятен баритонов глас. Александър клатеше глава в такт. Безредието на масата, нагънатата покривка, димът на цигарите, който се носеше из стаята, кръстосването на дрезгавите гласове забавляваха и пренасяха Франсоаз надалеч. Всеки път, когато имаше опасност да изпадне в меланхолия, искрица радост я съживяваше: новият апартамент! Като се прибра към един след полунощ, Никола̀ завари всички на масата.

XIII

След като изпра двете кърпи, Жан-Марк ги залепи още мокри върху огледалото над умивалника. Утре сутринта ще ги намери гладки и чисти, както би ги получил от гладачницата. Чорапите му киснеха в легена, напълнен с пенлива вода, „суперактивна“. Франсоаз му беше дала едно шише от този „чудотворен препарат“. Във всеки случай скоро ще промени живота си. Завчерашният му разговор с родителите на Валери окончателно беше определил съдбата му. Не можеше и да става въпрос за връщане назад. Впрочем той беше щастлив от това разрешение. Много щастлив може би. Пътят, който се отваряше пред него, беше толкова широк, толкова лесен, че дори изпитваше някакво неудобство. Ще не ще, той трябваше да признае, че материалният му успех нямаше да се дължи на заслуга, а на връзки. По начина, по който господин Шарнерай му беше стиснал ръката, той беше почувствувал белега на една доста отвратителна органическа връзка. Зачислен във фамилията, той ставаше от този ден нататък предмет, дарен с известна сила, върху светската шахматна дъска. Функциите му на бъдещ съпруг на Валери имаха по-голяма стойност от всички дипломи. Родителите на младото момиче желаеха бракът да се отпразнува веднага след Великден. Обаче той им бе казал, че предпочита най-напред да вземе изпитите си. Беше въпрос на здрав разум. Така той щеше да бъде по-спокоен, като тръгнат на сватбеното пътешествие. Господин Шарнерай отлично беше разбрал неговите причини, госпожа Шарнерай се съгласи против волята си, а пък Валери се задоволи да каже: „Много е глупаво, но няма значение!“ В тия няколко минути срокът беше удължен с два месеца. Тази мисъл създаваше на Жан-Марк чувството за физическо облекчение, за свободно дишане. Годежът въпреки всичко щеше да стане след петнадесет дни. По този въпрос Валери беше неотстъпчива. Шантийи. Прием в градините. Шампанско, сладкиши. Елегантна навалица. Жан-Марк се върна на масата си. Един и половина след полунощ. Стига работа! Той подреди книгите си, окъпа се, легна си и запали цигара.