Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 195

Мадлен тежко седна, облегна се с рамо към стената и прошепна:

— Каква новина?

— Нали знаеш, Дидие… Дидие Копелен…

— Да — каза Мадлен.

Тя изслуша останалото с радост, примесена с тъга.

— Е, добре! Поздравявам те! — каза най-сетне тя. — Признавам, че не съм очаквала. За това ще говорим сега, през лятото…

— Точно исках да ти кажа, Маду… Ще ме извиниш за това лято, невъзможно е… Родителите на Дидие ме поканиха… Съвсем близко до испанската граница, един очарователен кът…

— Да, да, разбирам много добре — каза Мадлен. — Но нали не си официално сгодена…

— Все едно е, Маду!

— Значи Даниел и Дани ще дойдат без тебе?

— Не са ли ти телефонирали?

— Не.

— Заминаха вчера с Кристин за Аркашон… Мариан и Шарл Совело са наели една вила… Юли и август, да…

— Така, значи!… Даниел е могъл да ме предупреди все пак!

— Толкова много беше измъчен от работата, от изпитите, той ще ти пише оттам! Значи одобряваш за Дидие?

— Разбира се — извика Мадлен, съвзела се. — Не можеше да имаш по-добър избор! Той е толкова честно, толкова скромно, толкова прямо момче… И освен това беше най-добрият приятел на Жан-Марк!…

Тя продължи да говори с престорено увлечение. През прозореца виждаше как господин Коломбо зида цокъла на навеса. Пак слагаше много цимент между камъните. Тя почука на прозореца, за да му обърне внимание, и с пръст му направи знак да издълбава повече фугите.

1

„Трахинянките“ — трагедия от Софокъл. — Б.пр.