Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 90

— Уверена ли сте в това?

— Абсолютно!

— Аз вече говорих по телефона с нашия управител — каза Франсоаз. — Той по принцип е съгласен. И тъй като собственикът не прави нищо, без да се съветва с него…

— От наша страна ние имаме уверението, че няма да имаме пречки! — каза госпожа Пасеро.

— Остава само, че вашият наем е по-висок от нашия! — каза Александър.

— Седемдесет и пет франка разлика месечно! Нищо не е!

— Колкото за преотстъпката — измърмори Фред Пасеро, — ние решихме да се спрем на хиляда и петстотин франка.

— Каква преотстъпка? — попита Александър.

— Но да, каква преотстъпка? — извика Франсоаз. — Вие не сте ми говорили за преотстъпка!

Фред Пасеро леко се усмихна и погали брадичката си с изцапани с боя пръсти.

— Ние с жена ми размислихме… Вашият апартамент все пак е по-малоценен от нашия… Не само по обем… Освен това ние ви оставяме пердетата, мокета в антрето…

— Съжалявам, господине — каза Александър, като стана.

— Не разполагам с такава сума.

Стана и Франсоаз, отчаяна.

— Чакайте! — каза Фред. — Не искам да ми платите сумата наведнъж. Може на вноски…

— Не, господине. Тази сделка, дори без преотстъпка, е тежка за мене. А сега е невъзможна!

Франсоаз го последва във вестибюла. Зад тях двамата Пасеро спореха на тих глас. Когато Александър се готвеше да излезе, Фред застана между него и вратата.

— Е, какво! — каза той. — Отказвате ли се? Все пак можем да поговорим!

— Да поговорим, за каквото искате, но не и за някаква преотстъпка — забеляза Александър.

— Вие имате шанс, че вашата улица „Бак“ ми влезе в очи! Губя от замяната, но както и да е. Какво да се прави?! Аз съм човек на изкуството…

Александър погледна бегло Франсоаз. Надеждата я пооживи. Госпожа Пасеро изпи ликьора от чашата си и предложи веднага да напишат писмата до хазяите.

Като излезе с Александър на улицата, Франсоаз бе с разтуптяно от радост сърце.

— Доволна ли си? — попита той.

— А ти?

— Да, понеже този апартамент ти харесва.

— Малко е да се каже, че ми харесва, Александър, той ме очарова! Толкова щастливи ще бъдем там!

— Да, да! — каза той. — Ще се разпуснем като тях!

Тя се притисна към него усмихната. Той я прихвана за раменете. Колко малко трябваше всъщност, за да се задоволят жените!

— Накратко, ако всичко върви гладко, ще можем да се преместим след петнадесет дни? — попита той.

Тя се отдръпна от него, завъртя се на токовете си насред тротоара, отново се хвана за ръката му и каза:

— Да! Даваш ли си сметка?

— Давам си най-вече сметка, че след петнадесет дни няма да бъда тук!

— Къде ще бъдеш? — измънка тя.

— В Москва.

Тя го погледна загрижено и повтори тихо:

— В Москва?

— Да.

— Какво ще правиш там?

— Това е идея на Шевалие-Виняр — отговори той. — Миналата седмица е бил посетен от главния редактор на едно голямо съветско литературно списание: Висарион Боголюбов. Аз също видях този човек. Ние тримата обсъждахме възможността за създаване на едно френско издание, близнак на съветското списание. С една дума виждаш какво е значението на този проект. Само че аз трябва да отида в Москва, за да проуча на място подробностите на тази работа…