Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 89

Спалнята, която се намираше в дъното на дълъг коридор, беше мрачна с пердетата си от пожълтял тюл, с дървеното боядисано легло стил Луи XV и с бледолилавите книжни тапети на тъмни и светли райета, по които също тук-там имаше крещящи картини.

— Идвате в лош момент! — каза госпожа Пасеро. — Сутрин до десет часа сме облени в слънце.

На минаване тя оправи възглавницата на един фотьойл, отвори вратата на един шкаф за дрехи, като каза: „Гардероби, гардероби, гардероби!“, и добави:

— Имате ли такива гардероби на улица „Бак“? Не си спомням!…

— Да, да! — каза Франсоаз. — Само един, но много, много голям…

— В нашата епоха са необходими вградени гардероби, за да се живее по-нашироко. Сега оттук…

Старомодна баня, снабдена с газов нагревател. До нея малка стаичка, мебелирана с диван, стол и триножник.

— Това ще бъде стаята на Никола̀ — каза Франсоаз тържествено.

По стените пак имаше картини от Фред, все по-ярки и по-неразбираеми. Картини имаше и по пода. На триножника бе поставено бяло платно с голямо червено петно по средата, а около него бяха залепени зърна от грозде.

— Всичко, което мога да ви кажа, е, че човек тук се чувствува много добре, за да работи — каза Фред. — Отпуска се и това е…

Като излязоха от втората стая, те тръгнаха по дългия коридор и попаднаха в килер, осветен само от малък висок прозорец.

— Това беше кабинетът на тъста ми — каза Фред.

— Ще бъде твоят! — прошепна Франсоаз на Александър.

— Умря тази година, през януари — въздъхна госпожа Пасеро. — Впрочем затова искаме да се преместим. Сега апартаментът е много голям за нас.

Книги и папки изпълваха четирите дървени лавици. Масата чезнеше под грамада книжа.

— Баща ми беше финансов съветник — добави госпожа Пасеро.

— А! — възкликна Александър.

Колкото и да се мъчеше, той не можеше да се види наследник на един финансов съветник. Все пак трябваше да се съгласи, че този апартамент беше по-широк и по-удобен от неговия. Франсоаз вече разглеждаше кухнята с компетентен вид, решително и като собственичка. Върнала се в трапезарията, тя дръпна Александър настрана и каза:

— Е, какво мислиш?

— Не е много весел! — изръмжа той.

— Защото трябва да се пребоядиса, да се сменят пердетата. Имай вяра в мене, Александър! Ще видиш колко прекрасно ще бъде!

Той се възхити от удоволствието, с което тя мислено смъкваше декора на семейство Пасеро, за да го замени със свой.

— Седнете, моля! — каза Фред Пасеро. — Имаш ли нещо за пиене, Кики?

Кики постави на масата шише с ликьор и четири чаши.

— Ако се споразумеем — попита Александър, — как ще процедираме?

— О, много просто! — отвърна госпожа Пасеро. — Ние говорихме по този въпрос с вашата жена. Всеки, от своя страна, ще изпрати по едно препоръчано писмо с обратна разписка до своя хазяин, за да му съобщи, че имаме намерение да си разменим апартаментите с оглед нуждите на семействата ни. Което е истина.

— Съвсем истина! — каза Франсоаз.

— След срок от петнадесет дни, ако нашите хазяи не направят възражения пред съда, ще можем, спокойно да направим замяната. Формално нашето положение е законно. Ние ще продължим да бъдем редовни наематели!