Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 87

— Хайде да пием в моята стая!

Той се изправи пред нея и дълго я гледа, скован от вълнение, сякаш още не смееше да повярва на успеха си. С изненада, с досада тя видя две малки сълзи да блестят в очите му.

— Е, хайде! Ела! — каза тя.

XII

Курсистите на малки групи от по трима-четирима излизаха от Института по източни езици. Най-сетне се показа Александър с чантата си в ръка. Като видя Франсоаз, която го чакаше на отсрещния тротоар, той се сепна от изненада и прекоси улицата.

— Какво правиш тук?

— Бързо! — каза тя. — Много е важно!

И го поведе към Сена през улица „Сен Пер“. Като стигнаха до кея Волтер, тя каза с радостен порив:

— Вярвам, че ще можем да се преместим!

Той се спря рязко.

— Да се преместим? Къде ще отидем?

— В един по-голям, по-уютен апартамент!

Основната мисъл беше казана. Франсоаз очакваше с разтуптяно сърце реакцията на Александър. Все пак той отдавна знаеше, че тя иска да смени апартамента!

— Аха, да? — каза той. — Карол ти е намерила нещо?

— Не, аз самата! От малките обявления във „Фигаро“! Четири стаи в шестнадесети район!

— В шестнадесети? — повтори той с гримаса на недоверие.

Тя избърза, преди той да каже възраженията си:

— Прекрасен апартамент! Наемът е малко по-висок от нашия! Ходих там тази сутрин. Попаднах на една млада, симпатична двойка. Той е човек на изкуството — художник. Помисли си, значи мечтае за левия бряг! Само като разбра, че нашият апартамент е на улица „Баки“…

— Почакай да го видят…

— Но те го видяха!

— Кога?

— В три часа. Точно след като ти тръгна за института. Те са въодушевени. Ако се водим по тях, ще се преместим утре!

Той продължи да крачи с наведена глава, с ръце, пъхнати в джобовете на палтото му.

— Ти си истински циклон — каза той. — Тази сутрин не ставаше дума за нищо, а сега…

— Трябва да се действува бързо в подобни случаи — отговори тя. — Ако ние се двоумим, някой може да ни го измъкне под носа…

— Защото ти смяташ, че е изгодно?

— Естествено, Александър! Помисли малко: ще имаш кабинет за работа! Никола̀ ще си има стая, ние също! Една голяма кухня! Отделно помещение за баня. Нашият живот ще се промени!

Той се усмихна: тя го забавляваше със своята буржоазна привързаност към удобствата в живота. В дъното на душата си, мислеше си той, всяка жена е камериерка, чистачка, домакиня… Впрочем той, който мразеше предразсъдъците, не смяташе ли както другите, че е предразсъдък да счита, че шестнадесети район не е равностоен на шести или седми? Да предпочиташ един квартал пред друг, значи да допускаш разсъдъкът ти да отстъпва пред вещите. Един умен човек трябва да може да изгражда личния си свят навсякъде. Да промениш адреса или да промениш ризата си — имаше ли разлика?