Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 78

— Очарователна! — каза тя. — Извадих й палеца от устата. Ако беше я видял…

Свали пеньоара си и го хвърли върху фотьойла. Жестът на ръката раздвижи рамото й и изопна бедрото й. Изведнъж на Шарл Совело му се видя хубава, стройна, здрава като една от тия гръцки девици с развети воали, които танцуват по стените на вазите. Искаше да й го каже, но се побоя да не го намери смешен и извърна очи. Мариан си легна и угаси лампата. Дневната светлина вече прозираше през пердетата. След половин час будилникът щеше да звънне.

X

Жилбер затвори тетрадката си и запита непринудено:

— Истина ли е, че ще се жениш за Валери?

— Да — каза Жан-Марк.

— Съобщи ми го баба снощи. Защо ти никога не си ми говорил по този въпрос?

— Защото не беше още официално решено. Трябва да се видя с баща и вдругиден.

— И трябваше да се реши официално, за да ми кажеш?

Жан-Марк не отговори, стана и запали цигара.

— Вдругиден! — продължи Жилбер. — Сериозна работа! Добре ли размисли?

— Естествено!

— Не те виждам съпруг на Валери. Вие сте толкова различни един от друг! В края на краищата това е твоя работа! Кога ще бъде?

— Ще обявим годежа си в края на месеца и предполагам, скоро след това ще се венчаем.