Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 76

* * *

— Шарл, спиш ли? — попита Мариан Совело.

— Не — отговори той с пресипнал глас.

— Кристин пак повърна една част от биберона. Така е вече трети ден поред… След малко ще телефонирам на доктор Мишле…

Шарл Совело отвори очи. Бледен силует стърчеше вдясно. Лъхна го аромат на сладникав нощен крем. Седнала в леглото, Мариан го гледаше.

— Много й даваш навярно — прошепна той с отегчение.

Спеше му се и се страхуваше, че възбудена, Мариан може да се впусне в спорове върху отглеждането на децата и да остане дълго време будна. Когато я обземаше някаква мисъл, тя не чувствуваше умора. А него бебешките истории го отегчаваха. Той считаше за смешна шетнята на жените около люлката. Те прекаляваха, придаваха си голяма важност, забравяха, че природата е предвидила всичко. Мариан възрази:

— Давам й точно дажбата, която трябва да получи едно бебе на три месеца!

— Теглото й намалява ли?

— Не. Поне за момента.

— Е, какво тогава! Впрочем Дани не се тревожи: все пак тя е майката!

— Майка! Майка! — извика разгневено Мариан. — Ти забравяш, че и самата тя е бебе!

— Добре — изръмжа той. — Тогава телефонирай на Мишле. Кажи му да дойде.

Обърна се към стената и предостави на жена си солидната маса на гърба си. Тя не му се разсърди за това нощно бягство. По същество, мислеше си тя, мъжът е дебелокож, той е суров в съжденията си. Възмущаваше се повече, когато установяваше до каква степен дъщеря й няма майчински инстинкт. Дани не възприемаше като повик елементарните нужди на своето бебе. Тя не знаеше, пък и не размишляваше кое е добро и кое е лошо за Кристин. По силата на навика да си повтарят, че няма трудности, младите бяха загубили чувството за отговорност. Всъщност каква беше на двадесет години тя, която критикуваше Дани? За да бъде съвсем искрена, трябваше да признае, че никога не бе изпитвала нито към дъщеря си, мито към сина си лъчезарната загриженост, която проявяваше към внучката си. Струваше й се, че това дете е необикновено нежно и че никой, освен нея не го разбира. Кристин беше нейна, без да е родена от нея. Между нея и това пеленаче имаше една връзка от втора степен, която положително ще се засилва с течение на годините. Попаднало в живота й, това дете й даваше втора младост. В грижата за биберона и пелените тя се подновяваше, разцъфтяваше. Съпругът й, напротив, се беше състарил от това събитие. Появата на Кристин беше угасила погледа му и свила раменете му. Докато тя ставаше отново майка, той ставаше дядо. Още малко и цяло едно поколение ще ги раздели. Тя затвори очи, обзета от приятно вцепенение. Шум, идващ отдалече, я накара да се стресне. Отново плачеше Кристин. Мариан стана, навлече пеньоара си и се отправи към вратата, докато Шарл глупаво се престори, че внезапно се е събудил.