Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 80

Към полунощ Дидие, уморен, предложи почивка и отиде да потърси нещо за пиене. През вратата, оставена отворена, Жан-Марк го чу да говори с майка си в коридора:

— Но остави, мамо… Сам ще сервирам… Така, лека нощ!…

Ехото на тази майчина загриженост развълнува за миг Жан-Марк. Колко далеч от него беше всичко това! Дидие се върна с две бутилки плодов сок. По стената на стаята, върху лавиците, бяха наредени книги. Нима тази скромна библиотека някога е правела впечатление на Жан-Марк! Наистина и Дидие обичаше да чете и на драго сърце цитираше Кафка и Киркегор. Но литературните му познания, възвишеността на мислите му, фантазията му не бяха нищо в сравнение с тия на Жилбер. Като пиеха и пушеха, те говореха за учението си, за своите приятели, за бъдещето си… Дидие разпита Жан-Марк за семейството му. Какво правели Даниел и Франсоаз?

— Много отдавна не съм ги виждал! — каза той.

— Щастлива ли е тя?

— Да, струва ми се — каза Жан-Марк.

— Защото се чувствувам малко отговорен към нея!

— Отговорен?

— Бях свидетел на брака й в общината!

— Вярно! — каза Жан-Марк. — Бях забравил.

Погледът на Дидие се замъгли, сякаш това, което виждаше, не принадлежеше на този свят. Замечтана усмивка удължи устните му. Той свали очилата си и дълго разтрива носа си с два пръста. „Трябва ли да му говоря за моя предстоящ брак с Валери? — помисли си Жан-Марк. — Не, по-късно!“

— Ще разгледаме ли следващите параграфи? — попита Дидие, като си сложи очилата.

— Карай! — каза Жан-Марк.

Дидие заговори отново. Но Жан-Марк съвсем не го слушаше. Отново беше другаде. Как ли ще се държи Жилбер утре в нощното заведение, ако Валери, както бе възможно, откаже да отиде пак в Лувъра? Изведнъж му се стори несправедливо да наложи такова изпитание на едно толкова чувствително същество! Искайки да го изцери, рискуваше да го нарани смъртно. Колко самотно живееше това момче, отгледано от баба си и дядо си, как не познава живота, колко много се смущава пред грубостите в света! Валери беше от друго тесто. Човек можеше да я лъже, да я блъска, да я разочарова в последния момент, без да й причини болка! Впрочем ще има цял живот да излиза с нея!

— Добре! — изръмжа Дидие. — Виждам, че ти нищо не слушаш! Да бяхме прекратили?

XI

Със слушалка, притисната към бузата си, Карол обърна глава: Филип влизаше в салона.

— Ало! Ало! — повтори тя машинално в апарата.

Но никой не отговори; Щеше да има шанс, ако намереше такси по телефона в осем часа вечерта! Филип седна в един фотьойл и разтвори „Монд“.

— Убийствено е! — каза тя. — Във върховите часове в Париж няма други превозни средства, освен метрото или автобуса!

Той се съгласи с поклащане на глава и смъкна вестника си. Тя издържа погледа му. Наблюдаваше я по-проницателно, отколкото обикновено. Сякаш беше подушил, че тази вечер беше особено важна за нея. Ревността ли го караше да предчувствува? Тя извърна глава и провери в огледалото на камината състоянието на фризурата си и дискретното съвършенство на грима си. След дълго двоумение тя бе облякла официалния си костюм от сиво-бяло ламе. Това облекло, едновременно бледо и искрящо, придаваше на очите й необикновена дълбочина. Далечно бръмчене, което долавяше с ухото си, й напомняше, че все още е в телефонна връзка.